1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Вспомни, о Господь, что случилось с нами, взгляни и посмотри на бесчестие наше.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Наследие наше досталось чужим, дома наши – иноземцам.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Мы стали сиротами – отца лишились, матери наши овдовели.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Воду свою мы пьем за плату, отдаем деньги за наши же дрова.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Преследуют нас по пятам, мы измучены и не находим покоя.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Мы протягивали руку к Египту и Ассирии, чтобы насытиться хлебом.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Наши отцы грешили – их уже нет, а мы несем наказание за их беззакония.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Рабы господствуют над нами, и некому вызволить нас из их рук.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

Рискуя своей жизнью, мы добываем хлеб свой, потому что меч подстерегает нас в пустыне.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Кожа наша раскалилась от сильного голода, как будто побывала в печи.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Женщин бесчестят на Сионе, девушек – в городах иудейских.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Вожди повешены руками захватчиков, старцев они не уважают.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

Юноши трудятся за жерновами, и мальчики падают под ношами дров.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Старцы перестали сидеть у городских ворот, юноши больше не поют.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Радость покинула наши сердца, танцы наши сменились плачем.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Упал венец с головы нашей, горе нам, согрешившим!

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

Слабеют из-за этого сердца наши, и мрак затмевает глаза.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Опустела гора Сион, и шакалы бродят по ней.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

Ты, о Господь, – Царь навеки, престол Твой – из поколения в поколение.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Почему же Ты до сих пор не вспомнил нас? Почему оставляешь нас на столь долгое время?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Верни нас к Себе, Господи, и мы возвратимся, обнови наши дни подобно дням, давно миновавшим.

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Или Ты полностью отверг нас, и гневу Твоему нет меры?