1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

¶ Remember, O LORD, what is come upon us; look, and behold our reproach.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

We are orphans without father; our mothers are as widows.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

We have drunk our water for money; our wood is sold unto us.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Our necks are under persecution; we are become tired and have no rest.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

We have given the hand to the Egyptians and to the Assyrians to be satisfied with bread.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Our fathers have sinned and are dead; and we have borne their chastisements.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Slaves have ruled over us: there was no one to deliver us out of their hand.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

We got our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Our skin became black like an oven because of the terrible famine.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

They ravished the women in Zion and the virgins in the cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Princes were hanged up by their hand; the countenance of the elders was not honoured.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

They took the young men to grind, and the children fell under the wood.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

The elders have ceased from the gate, the young men from their music.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

The joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

The crown is fallen from our head; woe now unto us, for we have sinned!

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¶ For this our heart is saddened; for these things our eyes are become dim.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

Thou, O LORD, shall remain for ever; thy throne from generation to generation.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Why should thou forget us for ever and forsake us for such a long time?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Turn us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as at the beginning.

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

For in stepping back thou hast rejected us; thou hast become very angry against us.