1 И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

¶ And it came to pass when he had finished speaking unto Saul that the soul of Jonathan was knit with the soul of David, and Jonathan loved him as his own soul.

2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

And Saul took him that day and would not let him return to his father’s house.

3 Т огава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

Then Jonathan and David made a covenant because he loved him as his own soul.

4 О ще Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

And Jonathan stripped himself of the robe that was upon him and gave it to David and his garments, even to his sword and to his bow and to his girdle.

5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

And David went out wherever Saul sent him and behaved himself prudently, and Saul set him over the men of war, and he was accepted in the sight of all the people and also in the sight of Saul’s slaves.

6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

¶ And it came to pass as they came, when David was returned from the slaughter of the Philistine, that the women came out of all cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, with tambourines, with joy, and with instruments of music.

7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

And the women sang as they played and said, Saul has slain his thousands and David his ten thousands.

8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

And Saul was very wroth, and the saying displeased him, and he said, They have ascribed unto David ten thousands, and to me they have ascribed but thousands; and what can he have more but the kingdom?

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.

And Saul eyed David from that day and forward.

10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

And it came to pass on the next day that the evil spirit from God came upon Saul, and he prophesied in the midst of the house, and David played with his hand as at other times, and there was a spear in Saul’s hand.

11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

And Saul cast the spear, saying, I will smite David to the wall with it. And David avoided out of his presence twice.

12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¶ But Saul was afraid of David because the LORD was with him and had departed from Saul.

13 З атова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

Therefore, Saul removed him from him and made him captain over a thousand, and he went out and came in before the people.

14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

And David behaved himself prudently in all his ways, and the LORD was with him.

15 З атова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

Therefore, when Saul saw that he behaved himself very prudently, he was afraid of him.

16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

But all Israel and Judah loved David because he went out and came in before them.

17 Т огава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

And Saul said to David, Behold I will give thee my elder daughter Merab to wife; only be thou valiant for me, and fight the LORD’s battles. For Saul said to himself, My hand shall not be against him, but the hand of the Philistines shall be against him.

18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

And David said unto Saul, Who am I, and what is my life or my father’s family in Israel that I should be son-in-law to the king?

19 О баче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

And it came to pass at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David that she was given unto Adriel, the Meholathite, to wife.

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

But Michal, Saul’s other daughter, loved David, and they told Saul, and the thing pleased him.

21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

And Saul said, I will give her to him that she may be a snare to him and that the hand of the Philistines may be against him. Therefore, Saul said to David, Thou shalt this day be my son-in-law with the other one.

22 И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

And Saul commanded his slaves, saying, Speak with David secretly and say, Behold, the king has delight in thee, and all his slaves love thee; now, therefore, be the king’s son-in-law.

23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

And Saul’s slaves spoke those words in the ears of David. And David said, Does it seem to you a light thing to be a king’s son-in-law, seeing that I am a poor man and lightly esteemed?

24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

And the slaves of Saul told him, saying, David spoke these words.

25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

And Saul said, Thus shall ye say to David, The desire of the king is not in any dowry, but one hundred foreskins of the Philistines, to be avenged of the king’s enemies. For Saul thought to make David fall by the hand of the Philistines.

26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,

And when his slaves told David these words, it pleased David well to be the king’s son-in-law, and the days were not expired.

27 Д авид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

Therefore David arose and went, he and his men, and slew of the Philistines two hundred men, and David brought their foreskins, and they gave them all to the king that he might be the king’s son-in-law. And Saul gave him Michal, his daughter, to wife.

28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

But Saul, seeing and knowing that the LORD was with David and that his daughter Michal loved him,

29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

was yet the more afraid of David; and Saul became David’s enemy continually.

30 И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Then the princes of the Philistines went forth, and it came to pass after they went forth that David behaved himself more prudently than all the slaves of Saul so that his name was much set by.