1 ( По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
¶ O LORD, thou hast searched me and known me.
2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou knowest my sitting down and my rising up, thou dost understand my thoughts from afar.
3 И здирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Thou hast girded my walk and my rest, and hast prepared all my ways.
4 З ащото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For the word is not even upon my tongue, and, behold, O LORD, thou dost know it altogether.
5 Т и си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Thou hast formed my face and my insides and laid thine hand upon me.
6 & lt;Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
Thy knowledge is wonderful beyond my ability to comprehend; it is high, I cannot understand it.
7 К ъде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
¶ Where shall I go from thy spirit? or where shall I flee from thy presence?
8 А ко възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
If I ascend to the heavens, thou art there: if I make my bed in Sheol, behold, thou art there.
9 & lt;Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take the wings of the dawn and dwell in the uttermost parts of the sea,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
even there shall thy hand lead me, and thy right hand shall hold me.
11 А ко река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall shine because of me.
12 Т о и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
Even the darkness does not hide from thee; but the night shines as the day; the darkness is as the light.
13 З ащото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For thou hast possessed my kidneys: thou hast covered me in my mother’s womb.
14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
I will praise thee; for I am fearfully and wonderfully made; marvellous are thy works, and that, my soul knows right well.
15 К остникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
My body was not hid from thee, even though I was made in secret and brought together in the lowest parts of the earth.
16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Thine eyes did see my substance yet being imperfect; and in thy book all my members were written, which were then formed, without lacking one of them.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
¶ Therefore, how precious are thy thoughts unto me, O God! How great is the sum of them!
18 & lt;Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
If I should count them, they are more in number than the sand; when I awake, I am still with thee.
19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Surely thou wilt slay the wicked, O God; depart from me therefore, ye bloodthirsty men.
20 З ащото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
For they speak against thee wickedly, and thine enemies take thy name in vain.
21 Н е мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do I not hate all those, O LORD, that hate thee? and am not I grieved with those that rise up against thee?
22 С ъс съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
I hate them with perfect hatred; I count them mine enemies.
23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O God, and know my heart; try me and know my thoughts
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
and see if there be any wicked way in me, and lead me in the way eternal.