1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

¶ Now when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where the synagogue of the Jews was.

2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

And Paul, as his manner was, went in unto them, and three sabbath days reasoned with them out of the scriptures,

3 т а им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

declaring openly and proposing that it behooved the Christ to have suffered and risen again from the dead and that this Jesus, whom I preach unto you, is the Christ.

4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

And some of them believed and consorted with Paul and Silas; and of the devout Greeks a great multitude, and of the noble women not a few.

5 Н о юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

But the disobedient Jews, moved with envy, took unto them certain lewd fellows of the baser sort and gathered a company and set all the city on an uproar and assaulted the house of Jason and sought to bring them out to the people.

6 Н о като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

And when they did not find them, they brought Jason and certain brethren unto the rulers of the city, crying, These that have turned the world upside down have come here also,

7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

whom Jason has received, and these all do contrary to the decrees of Caesar, saying that there is another king, one Jesus.

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

And they troubled the people and the rulers of the city when they heard these things.

9 Н о когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

And when they had taken security of Jason and of the others, they let them go.

10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¶ And the brethren immediately sent Paul and Silas away by night unto Berea, who when they got there went into the synagogue of the Jews.

11 И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

These were more noble than those in Thessalonica, in that they received the word with all diligence and searched the scriptures daily, whether those things were so.

12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

Therefore many of them believed, also of honourable women who were Greeks and of men, not a few.

13 Н о солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

But when the Jews of Thessalonica had knowledge that the word of God was preached by Paul at Berea, they came there also and stirred up the people.

14 Т огава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

And then immediately the brethren sent Paul to go away towards the sea, but Silas and Timothy abode there still.

15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

And those that conducted Paul brought him unto Athens; and receiving an order from him unto Silas and Timothy to come unto him as soon as possible, they departed.

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¶ Now while Paul waited for them at Athens, his spirit was stirred in him when he saw the city completely given over to idolatry.

17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

Therefore he disputed in the synagogue with the Jews and with the devout persons and in the market daily with those that he met with.

18 Т оже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

Then certain philosophers of the Epicureans and of the Stoics encountered him. And some said, What will this babbler say? others, He seems to be a setter forth of new gods, because he preached unto them Jesus and the resurrection.

19 П рочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

And they took him and brought him unto the Areopagus, saying, May we know what this new doctrine is, of which thou speakest?

20 З ащото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

For thou bringest certain new things to our ears; we desire, therefore, to know what these things mean.

21 ( А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

(For all the Athenians and strangers who were there spent their time in nothing else, but either to tell or to hear some new thing.)

22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

¶ Then Paul stood in the midst of the Areopagus, and said, Ye men of Athens, I perceive that in all things ye are too superstitious.

23 З ащото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

For as I passed by and beheld your sanctuaries, I found an altar with this inscription, TO THE UNKNOWN GOD. Whom therefore ye ignorantly worship, him I declare unto you.

24 Б ог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

The God that made the world and all the things therein, seeing that he is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands;

25 н ито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

neither is worshipped with men’s hands, as though he needed any thing, seeing he gives to all life and breath and all things

26 н аправил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

and has made of one blood all the lineage of men to dwell on all the face of the earth and has determined the seasons (which he has limited) and the bounds of their habitation;

27 з а да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

that they should seek the Lord, if in any manner they might reach out to touch him and find him though he is not far from each one of us;

28 з ащото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

for in him we live and move and have our being; as certain also of your own poets have said, For we are also of his lineage.

29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

Being therefore of the lineage of God, we ought not to think that which is Divine is like unto gold or silver or stone, bearing the mark of art and man’s imagination.

30 Б ог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

For the times of this ignorance God overlooked, but he now commands all men everywhere to repent

31 т ъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

because he has appointed a day, in which he will judge the world in righteousness by that man whom he has ordained; of whom he has given assurance unto all men in that he has raised him from the dead.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

¶ And when they heard of the resurrection of the dead, some mocked; and others said, We will hear thee again of this matter.

33 И така Павел си излезе измежду тях.

So Paul departed from among them.

34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

But certain men believed and joined themselves with him, among whom was Dionysius of the Areopagus and a woman named Damaris and others with them.