1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

¶ I say the truth in Christ, I do not lie, my conscience also bearing me witness in the Holy Spirit,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

that I have great sorrow and continual pain in my heart.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

For I could wish that myself were anathema from Christ for my brethren, those who are my kinsmen according to the flesh,

4 к оито са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

who are Israelites, to whom pertains the adoption as sons and the glory and the covenants and the giving of the law and the service of God and the promises,

5 ч иито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

whose are the fathers, and of whom as concerning the flesh is the Christ, who is God over all things, blessed for all the ages. Amen.

6 О баче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

¶ Not as though the word of God has been deficient. For not all the descendants of Israel are Israelites;

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

neither, because they are the seed of Abraham, are all sons, but, In Isaac shall thy seed be called.

8 З начи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

That is, Those who are sons of the flesh, these are not the sons of God; but those who are sons of the promise are counted in the generation.

9 З ащото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

For the word of the promise is this, At this time I will come, and Sara shall have a son.

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

And not only this, but when Rebecca also had conceived by one, even by our father Isaac

11 м акар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

(for the children being not yet born, neither having done any good or evil, that the purpose of God according to election might stand: not of works, but of him that calls),

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

it was said unto her, The elder shall serve the younger.

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

As it is written, Jacob have I loved, but Esau have I hated.

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¶ What shall we say then? Is there injustice in God? No, in no wise.

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

For he saith to Moses, I will have mercy on whom I will have mercy, and I will have compassion on whom I will have compassion.

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

So then it is not of him that wills, nor of him that runs, but of God that has mercy.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

For the scripture saith of Pharaoh, Even for this same purpose have I raised thee up, that I might show my power in thee and that my name might be declared throughout all the earth.

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

Therefore he has mercy on whom he will have mercy, and he hardens whom he will.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

Thou wilt say then unto me, Why does he become angry? For who shall resist his will?

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Rather, O man, who art thou to reply against God? Shall the thing formed say to him that formed it, Why hast thou made me thus?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

Has not the potter power over the clay, of the same lump to make one vessel unto honour and another unto dishonour?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

What if God, desiring to show his wrath and to make his power known, endured with much meekness the vessels of wrath, prepared for death,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

and making known the riches of his glory on the vessels of mercy, which he has prepared unto glory?

24 н ад нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

Even us, whom he has called, not of the Jews only, but also of the Gentiles!

25 к акто и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

¶ As he saith also in Hosea, I will call them my people, who were not my people, and her beloved, who was not beloved.

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

And it shall come to pass that in the place where it was said unto them, Ye are not my people, there shall they be called sons of the living God.

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

Isaiah also cries out concerning Israel, Though the number of the sons of Israel be as the sand of the sea, only a remnant shall be saved;

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

when the consumption comes to an end, righteousness shall overflow, because a short sentence will the Lord execute upon the earth.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

And as Isaiah said before, Except the Lord of the hosts had left us a seed, we had been as Sodom and been made like unto Gomorrha.

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

¶ What shall we say then? That the Gentiles, who did not follow after righteousness, have attained to righteousness, that is to say, the righteousness which is by faith,

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

and Israel, which followed after the law of righteousness, has not attained to the law of righteousness.

32 З ащо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

Why? Because they followed it not by faith but, as it were, by the works (of the law); therefore, they stumbled on the stumblingstone;

33 к акто е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

as it is written, Behold, I lay in Sion a stumblingstone and rock that will cause some to fall, and whosoever believes in him shall not be ashamed.