1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 к оито са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 ч иито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 О баче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 З начи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 З ащото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 м акар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 н ад нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 к акто и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

както и в Осия казва:

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

А Исаия вика на Израиля:

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

Защото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 З ащо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 к акто е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

както е писано: