1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 Т е дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 Н о Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 Н о ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23 Т огава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 Щ е те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.