1 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2 З а гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

3 Ч уйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4 Г осподи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

5 П ланините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 П рестанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

8 И збраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?

9 С ърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 В ие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

11 Д алеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13 Т огава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 К оито са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15 И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

16 З ащо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

17 Г алаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

18 З авулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето,

19 Д ойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

20 О т небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Р еката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

22 Т огаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23 К ълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25 В ода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

26 Р ъката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

27 П ри нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

28 С исаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 М ъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:

30 Н е са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист.

Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31 Т ака да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.