1 В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:

В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2 « Вожди повели Израиль, народ пошел добровольно – славьте Господа!

За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

3 С лушайте, цари! Внимайте, правители! Господу буду петь, буду играть пред Господом, Богом Израиля.

Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4 К огда вышел Ты, Господи, из Сеира, когда выступил Ты из земли Эдома, – дрожала земля, и с неба лило, облака изливали воду.

Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

5 Г оры дрожали пред Господом, перед Тем, Кто с Синая, пред Господом, Богом Израиля.

Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6 В дни Шамгара, сына Анафа, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.

В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 О безлюдели в Израиле села, обезлюдели, пока не явилась, не восстала я, Девора, мать в Израиле.

Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

8 И збрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Израиле.

Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?

9 С ердце мое с вождями Израиля, с добровольцами из народа. Славьте Господа!

Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 В ы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, пойте песнь!

Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

11 И под голос стрелков из луков у колодцев идет разговор о Господних победах, о победах в Израиле Его народа. И тогда Господень народ устремился к воротам.

Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

12 “ Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, песню пой! Поднимайся, Варак, уводи своих пленных, сын Авиноама!”

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13 И тогда уцелевшие собрались к вельможам; Господень народ собрался ко мне против сильных.

Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 О т Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика, и следом за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15 С Деворою шли князья Иссахара – да, остался Иссахар Вараку верен, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.

И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

16 Ч то же мешкал ты среди овчарен, как стада собирают свистом, слушал? Да, Рувима кланы в большом колебании.

Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

17 Г алаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Асир остался на побережье и живет у своих пристаней.

Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

18 А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.

Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето,

19 Я вились цари, сразились. Сразились, цари Ханаана, в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.

Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

20 З везды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.

О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Р ека Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперед, душа! Будь сильна!

Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

22 И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.

Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23 “ Прокляните Мероз, – сказал Ангел Господень. – Жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Господу, на помощь Господу против сильных”.

Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

24 Б лагословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25 П росил он воды – подала молока, в величественной чаше, вельможи достойной, принесла ему сливки.

Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

26 Р уку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.

Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

27 К ногам ее он склонился, упал, лежал. К ногам ее он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мертвым.

При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

28 М ать Сисары из окна глядит, причитает из-за решетки оконной: “Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?”

Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей – да и сама все время твердит она себе:

Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:

30 “ Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пеструю одежду для Сисары, пеструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?”

Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31 Т ак да погибнут все враги Твои, Господи! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.

Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.