1 П осле того как Давид поговорил с Саулом, Ионафан глубоко привязался к Давиду и полюбил его, как самого себя.
И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2 С того дня Саул держал Давида при себе и не позволял ему вернуться в отцовский дом.
И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 А Ионафан заключил с Давидом дружеский союз, потому что любил его, как самого себя.
Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4 И онафан снял верхнюю одежду, которую носил, и отдал ее Давиду вместе со своими доспехами, мечом, луком и поясом.
Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 С каким бы заданием ни посылал его Саул, Давид исполнял все так успешно, что Саул дал ему высокое звание в войске. Это понравилось всему народу и слугам Саула. Саул завидует Давиду
И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.
6 К огда они возвращались домой после того, как Давид убил филистимлянина, женщины выходили из всех израильских городов, чтобы встретить царя Саула пением и танцами, с радостными песнями, с бубнами и лютнями.
А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7 Т анцуя, они пели: − Саул сразил тысячи, а Давид − десятки тысяч.
И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.
8 С аул сильно разгневался; эти слова были неприятны ему. − Они приписали Давиду десятки тысяч, − думал он, − а мне только тысячи. Чего ему еще не хватает, кроме царства?
А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 С тех пор Саул стал с подозрением смотреть на Давида и завидовать ему.
И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.
10 Н а следующий день злой дух от Бога овладел Саулом. Он неистовствовал в своем доме, а Давид играл на арфе, как он делал изо дня в день. В руке у Саула было копье,
И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 и он метнул его, думая: «Пригвозжу Давида к стене». Но Давид оба раза уворачивался от него.
И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 С аул боялся Давида, потому что Господь был с Давидом, а Саула оставил.
И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13 С аул удалил его от себя, поставив его во главе тысячи воинов, и Давид водил их в походы.
Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14 Ч то бы он ни делал, ему сопутствовал большой успех, потому что Господь был с ним.
И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 С аул видел, что он очень успешен, и боялся его.
Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16 Н о весь Израиль и Иуда любили Давида, потому что он водил их в военные походы. Давид становится зятем Саула
А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 О днажды Саул сказал Давиду: − Вот моя старшая дочь Мерава. Я дам ее тебе в жены; только храбро служи мне и веди войны Господа. А про себя Саул подумал: «Я не подниму на него руки. Пусть это сделают филистимляне!»
Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18 Н о Давид ответил Саулу: − Кто я такой и что значит моя семья или клан моего отца в Израиле, чтобы мне стать зятем царя?
И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19 О днако когда пришло время отдать Давиду дочь Саула Мераву, ее отдали в жены Адриэлу из Мехолы.
Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 Д авида же полюбила дочь Саула Михаль, и когда об этом рассказали Саулу, он был доволен.
А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21 « Я отдам ее ему, − думал он, − чтобы она стала для него западней и чтобы в его гибели были повинны филистимляне». Саул сказал Давиду: − Теперь у тебя есть еще одна возможность стать моим зятем.
И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 З атем Саул приказал своим слугам: − Поговорите с Давидом наедине и скажите ему: «Смотри, царь доволен тобой, и все его слуги любят тебя; стань же его зятем».
И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
23 О ни повторили эти слова Давиду. Но Давид сказал: − Вы думаете, это пустяки − стать зятем царя? Я всего лишь бедный и простой человек.
И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
24 К огда слуги Саула передали ему то, что сказал Давид,
И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
25 С аул ответил: − Скажите Давиду: «Царь не хочет за невесту иной цены, кроме ста филистимских краеобрезаний, чтобы отомстить своим врагам». Саул замышлял погубить Давида руками филистимлян.
А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
26 К огда слуги рассказали об этом Давиду, ему понравилась идея стать зятем царя. Еще до того как истекло назначенное время,
А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.
27 Д авид со своими воинами вышел и убил двести филистимлян. Он принес их краеобрезания и представил все их царю, чтобы стать его зятем. Тогда Саул отдал свою дочь Михаль ему в жены.
Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 К огда Саул понял, что Господь с Давидом и что его дочь Михаль любит Давида,
И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 о н стал бояться его еще больше и оставался его врагом до конца своих дней.
И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30 Ф илистимские военачальники продолжали вести войны, и каждый раз, когда они это делали, Давиду доставалось больше успеха, чем всем остальным слугам Саула, и его имя очень прославилось.
И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.