1 П омни своего Создателя в дни юности своей, пока не настали тяжелые дни, и не приблизились годы, о которых ты скажешь: «Я не нахожу в них удовольствия!»
И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 П ока не перестали сиять солнце, и свет, и луна, и звезды, и не вернулись тучи после дождя.
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 П ридет день, когда задрожат стерегущие дом, и сильные мужчины согнутся, и мелющие женщины перестанут молоть, потому что осталось их немного, и помрачатся смотрящие в окно;
Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 к огда будут запираться двери на улицу и затихнет звук жернова; когда человек будет просыпаться даже от щебета птиц, и умолкнут все песни;
Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
5 к огда люди будут бояться высоты и опасностей на улице; когда расцветет миндаль, и отяжелеет кузнечик, и осыплется каперс. Ведь человек отправляется в свой вечный дом, и плакальщицы проходят по улицам.
Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 П оэтому помни Его, пока не порвалась серебряная цепочка, и не раскололась золотая чаша, пока не разбился кувшин у источника, и не обрушилось колесо над колодцем.
Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И тогда тело вернется в землю, откуда оно и было взято, а дух вернется к Богу, Который дал его.
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
8 « Суета сует! – сказал Екклесиаст. – Все суета!» Заключение
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 Е кклесиаст не только был мудрым, но и передавал знания народу. Он обдумал, исследовал и записал много мудрых изречений.
и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 Е кклесиаст старался подбирать красивые выражения и верно записал слова истины.
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 С лова мудрецов подобны стрекалу, которым пастухи подгоняют скот, и собранные пословицы закрепляются в сознании, словно прочно вбитые гвозди. Они даны одним пастухом.
Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 Б ерегись, сын мой, того, что сверх этого: книги можно составлять без конца, и усиленное изучение утомляет тело.
А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Т еперь, когда все было услышано, вот заключение: бойся Бога и соблюдай Его повеления, ведь это все, что важно для человека,
Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
14 п отому что Бог приведет каждое дело на суд, включая и то, что сокрыто, будь оно хорошим или плохим.
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.