1 – Как прекрасна ты, милая моя, как прекрасна! Глаза твои за вуалью, словно голуби. Твои волосы, как стадо черных коз, что сходит с горы Галаад.

Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

2 З убы твои белы, как стадо выстриженных овец, выходящих из купальни. У каждого есть свой близнец, никто из них не одинок.

Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

3 Г убы твои, словно алая лента, уста твои прекрасны. Щеки твои за вуалью – румяны, как половинки граната.

Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4 Ш ея твоя, как башня Давида, изящно сложенная, украшенная тысячью щитов, все они – щиты воинов.

Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

5 Г руди твои, как два олененка, как двойня газели, пасущиеся среди лилий.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6 П ока не наступил день и не скрылись тени, я пойду на гору мирровую и на холм ладана.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 М илая моя, ты вся прекрасна, в тебе нет изъяна!

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8 П ойдем со мной с Ливана, невеста моя, со мной с Ливана. Спустись с вершины Аманы, с вершины Сенира и Хермона, уйди от логовищ львов от горных убежищ леопардов.

Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 Т ы похитила сердце мое, сестра моя, невеста моя; ты похитила сердце мое одним взглядом своих очей, одной лишь бусинкой своего ожерелья.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

10 К ак отрадна любовь твоя, сестра моя, невеста моя! Насколько слаще вина любовь твоя, и аромат благовоний твоих лучше всех ароматов!

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 И з уст твоих сочится сотовый мед, невеста моя, мед и молоко под языком твоим. Благоухание одежды твоей, как аромат ливанского кедра.

От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 Т ы запертый сад, сестра моя, невеста моя, заключенный источник, запечатанный родник.

Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

13 Т ы – сад с гранатовыми деревьями, с превосходными плодами, с кипером и нардом;

Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 н ардом и шафраном, с благовонным тростником и корицей, с разными благовонными деревьями, с миррой и алоэ, – всякими лучшими ароматами.

Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 Т ы садовый родник, источник свежей воды, текущей с Ливанских гор. Она:

Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 – Пробудись, северный ветер, и приди, южный, подуй на сад мой и разнеси аромат его! Пусть возлюбленный мой придет в сад свой и вкусит плоды его превосходные.

Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.