1 Я встану на стражу, поднимусь на крепостные валы. Буду ждать, что Он скажет, и что мне отвечать по жалобе моей. Ответ Бога

На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори той, И какво да отговоря на изобличителя си.

2 Т огда Господь ответил: – Запиши откровение, выведи на табличках, чтобы его повсюду прочитал вестник.

Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бързо.

3 В едь еще не время ему исполниться, оно говорит о конце и не обманет. Если покажется, что медлит – жди: оно сбудется, не задержится.

Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

4 П осмотри на надменных: их дух не праведен – а праведный верой жив будет.

Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

5 В ино обманывает этих гордецов и не дает им покоя. Они разверзают пасть, как мир мертвых, и, как смерть, они ненасытны. Они покоряют себе все народы, все племена подчиняют.

При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като Шеол, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

6 Н о все их пленники будут насмехаться над ними и глумиться поговорками, говоря: «Горе тому, кто копит чужое добро, кто богатеет на взятом в долг! Надолго ли это?»

Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на оногова, който натрупва много нещо, което не е негово! - докога? - И който товари себе си със залози!

7 Н е поднимутся ли нежданно твои заимодавцы, не проснутся ли те, кто тебя трепетать заставит? Ты станешь для них добычей.

Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се повдигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

8 З а то, что ограбил ты много народов, те из них, что остались, тебя ограбят, – потому что ты проливал кровь, совершал насилие на земле, в городах и над всеми их жителями.

Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието, извършено от тебе на земята, На града и на всичките му жители.

9 Г оре тому, кто наполняет свой дом неправедной поживой, чтобы устроить свое гнездо на высоте и избежать когтей несчастья!

Горко на оногова, който придобива неправедна печалба за дома си, За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

10 Т ы свой дом опозорил, погубив многочисленные народы; ты расплатишься за это жизнью.

Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

11 С ами камни из стен будут кричать, деревянные балки – им отвечать.

Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дървята ще му отговори.

12 Г оре тому, кто строит город на крови, созидает город на преступлении.

Горко на оногова, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

13 Р азве не Господь Сил решил, что труды людей – лишь пища для огня, что народы изнуряют себя напрасно?

Ето, не е ли от Господа на Силите това, Дето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

14 В едь земля исполнится познанием славы Господа, как вода наполняет море.

Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна Както водите покриват морето.

15 Г оре тому, кто спаивает ближних, наливая из бурдюков, пока те не опьянеют, чтобы после смотреть на их наготу.

Горко на оногова, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

16 Т ы бесчестием, не славой, сыт; напейся теперь сам и покажи свою наготу! Чаша из правой руки Господней дойдет и до тебя, и позор затмит твою славу.

Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

17 З лодейство твое на Ливане погубит тебя, бойня зверей, учиненная тобой, тебя же и ужаснет. Ты проливал человеческую кровь, совершал насилие на земле, в городах и над всеми, кто живет в них.

Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието, извършено от тебе на земята, На града, и на всичките му жители.

18 Ч то за польза от идола, которого сделал ремесленник, от литой статуи, что учит только лжи? Верит мастер изделию своему, а оно – лишь немой идол.

Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

19 Г оре тому, кто говорит дереву: «Оживи!», безмолвному камню – «Пробудись!» Научит ли он? И хотя он отделан золотом и серебром – в нем нет дыхания.

Горко на оногова, който казва На дървото: Събуди се! - На немия камък: Вдигни се! То ли ще го научи? Ето, то е обковано със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

20 А Господь – в святом храме Своем; пусть молчит вся земля перед Ним.

Но Господ е в светия си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.