1 Ч ерез несколько дней Иисус снова пришел в Капернаум, и в городе стало известно, что Он дома.
След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.
2 К Нему собралось столько людей, что не было места даже в дверях. Когда Иисус возвещал слово,
И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.
3 ч етверо мужчин принесли к Нему парализованного.
Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха.
4 В идя, что из-за толпы к Иисусу им не подойти, они поднялись на крышу, разобрали ее и спустили сверху циновку, на которой лежал больной.
И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 И исус, увидев их веру, сказал парализованному: – Сынок, прощаются тебе твои грехи!
А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 Н екоторые из учителей Закона, которые сидели там, подумали про себя:
А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 « Что Он такое говорит? Это кощунство! Кто, кроме Бога, может прощать грехи?»
Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 И исус тотчас узнал духом Своим, о чем они думают. – Что у вас за мысли такие? – спросил Он.
Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 – Что легче, сказать парализованному: «Прощаются тебе грехи» или сказать ему: «Встань, возьми циновку и ходи»?
Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Н о чтобы вы знали, что Сын Человеческий имеет власть прощать грехи на земле... И тут Он обратился к парализованному:
Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):
11 – Говорю тебе: встань, возьми свою циновку и иди домой!
Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
12 Б ольной тут же, на глазах у всех, встал, взял циновку и вышел. Это очень изумило всех, и люди славили Бога, говоря: – Такого мы никогда еще не видели! Иисус обедает с грешниками в доме Левия (Мат. 9: 9-13; Лк. 5: 27-32)
И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
13 И исус опять вышел к озеру. Весь народ шел к Нему, и Он учил их.
И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.
14 П роходя, Иисус увидел Левия, сына Алфея, сидевшего на месте сбора таможенных пошлин. – Следуй за Мной, – сказал ему Иисус. Тот встал и пошел за Ним.
Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.
15 П озже, когда Иисус возлежал за столом в доме у Левия, то, кроме Его учеников, там собралось много сборщиков налогов и прочих грешников; за Иисусом всегда шло много разных людей.
И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.
16 У чители Закона из фарисеев увидели, что Он ест вместе с грешниками и сборщиками налогов, и спросили учеников Иисуса: – Почему Он ест со сборщиками налогов и грешниками?
Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 У слышав это, Иисус сказал им: – Не здоровым нужен врач, а больным. Я пришел призвать не праведников, а грешников. Иисуса спрашивают о посте (Мат. 9: 14-17; Лк. 5: 33-38)
А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).
18 О днажды, когда ученики Иоанна и фарисеи постились, к Иисусу пришли какие-то люди и спросили: – Почему ученики Иоанна и ученики фарисеев постятся, а Твои ученики нет?
А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?
19 И исус ответил им так: – Разве могут гости на свадьбе поститься, пока с ними жених? До тех пор пока жених с ними, зачем им поститься?
А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Дотогава, докогато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Н о наступят дни, когда жених будет взят от них, вот тогда они и будут поститься.
Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.
21 Н икто не пришивает к старой одежде заплату из новой ткани, иначе новая ткань сядет, порвет старую, и дыра станет еще больше.
Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.
22 И никто не наливает молодое вино в старые бурдюки, иначе вино прорвет их, тогда и вино пропадет, и бурдюки. Молодое вино наливают в новые бурдюки. Ученики срывают колосья в субботу (Мат. 12: 1-8; Лк. 6: 1-5)
И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете; и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.
23 О днажды в субботу Иисус проходил через засеянные поля, и Его ученики начали срывать по дороге колосья.
И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.
24 Ф арисеи сказали Ему: – Смотри! Почему они делают то, что не разрешается делать в субботу?
И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 И исус ответил им: – Разве вы никогда не читали о том, что сделал Давид, находясь в нужде, когда он и его спутники проголодались?
А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?
26 Э то произошло при первосвященнике Авиатаре. Давид вошел в храм и ел священный хлеб, который нельзя есть никому, кроме священников, и также дал его своим людям!
Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?
27 И добавил: – Суббота создана для человека, а не человек для субботы.
И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;
28 Т ак что Сын Человеческий – Господин и над субботой!
така щото Човешкият Син е господар и на съботата.