1 П авел посмотрел на членов Высшего Совета и сказал: – Братья, вплоть до сегодняшнего дня я жил с чистой совестью перед Богом.
И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 Т ут первосвященник Анания приказал стоявшим рядом с Павлом ударить его по губам.
О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
3 П авел тогда сказал: – Бог ударит тебя, стена ты подбеленная! Ты сидишь здесь, чтобы судить меня по Закону, а сам нарушаешь Закон, приказывая бить меня!
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
4 Т е, кто стоял рядом с Павлом, сказали ему: – Как ты смеешь оскорблять Божьего первосвященника?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 П авел ответил: – Братья, я не знал, что он первосвященник, ведь Писание говорит: «Не говори плохо о вожде твоего народа».
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
6 П авел знал, что одни из них были саддукеями, а другие – фарисеями, поэтому он громко сказал членам Высшего Совета: – Братья, я фарисей, сын фарисея, и меня судят за надежду на воскресение мертвых.
А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 К огда он это сказал, между фарисеями и саддукеями разгорелся спор, и собрание разделилось,
И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
8 п отому что саддукеи говорят, что нет ни воскресения, ни ангелов, ни духов. Фарисеи же во все это верят.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 П однялся громкий крик, некоторые учители Закона из фарисеев встали и решительно заявили: – Мы не находим в этом человеке ничего плохого. Что, если ему говорил дух или ангел?
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
10 С пор разгорелся настолько, что командир римского полка, опасаясь, как бы Павла не разорвали на части, приказал солдатам забрать его от них силой и увести в казарму.
И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 С ледующей ночью перед Павлом предстал Господь и сказал: – Не бойся! Как ты свидетельствовал обо Мне в Иерусалиме, так будешь свидетельствовать и в Риме. Заговор против Павла
И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 Н аутро некоторые иудеи собрались и поклялись ничего не есть и не пить до тех пор, пока не убьют Павла.
И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
13 В заговоре участвовало более сорока человек.
Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 О ни пошли к первосвященникам и старейшинам и сказали: – Мы поклялись ничего не есть, пока не убьем Павла.
Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 И так, вы и Высший Совет попросите командира римского полка привести его к вам якобы для того, чтобы поближе познакомиться с его делом. А мы будем наготове и убьем его еще до того, как он дойдет до этого места.
Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 О б этом заговоре узнал племянник Павла, сын его сестры. Он пошел в казарму и рассказал об этом Павлу.
Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Т огда Павел подозвал одного из сотников и сказал ему: – Отведите этого юношу к командиру, у него есть что-то важное сказать ему.
Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 С отник отвел юношу к командиру и доложил: – Заключенный Павел позвал меня и попросил привести этого юношу к тебе. У него есть что-то важное сказать тебе.
И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 К омандир взял юношу за руку, отвел его в сторону и спросил: – Что ты хочешь мне сообщить?
(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
20 Ю ноша сказал: – Иудеи решили просить тебя привести завтра Павла в Высший Совет якобы для того, чтобы подробнее узнать о нем.
А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Н о ты этому не верь, потому что в засаде его поджидают более сорока человек. Они поклялись не есть и не пить, пока не убьют его. Они стоят наготове и только ждут твоего согласия исполнить их просьбу.
Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22 К омандир полка отпустил юношу, дав ему наказ: – Никому не говори о том, что ты только что мне рассказал. Павел отправлен в Кесарию
И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
23 З атем командир вызвал двух сотников и приказал им: – Подготовьте двести солдат, семьдесят всадников и двести копьеносцев для выхода в Кесарию через три часа после того, как стемнеет.
Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 П риготовьте Павлу коня и смотрите, чтобы Павел был в безопасности доставлен к наместнику Феликсу.
Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 И он написал такое письмо:
Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 « От Клавдия Лисия достопочтенному Феликсу, наместнику Рима. Приветствую тебя.
От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 Э тот человек был схвачен иудеями, и они собирались уже убить его, но я подоспел с воинами и спас его, так как узнал, что он римский гражданин.
Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 Ж елая узнать, в чем они его обвиняют, я привел его в их Высший Совет.
И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 Я понял, что обвинение связано со спорными вопросами их Закона и что он не виновен ни в чем, заслуживающем смерти или тюремного заключения.
и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 М не также стало известно, что против него составлен заговор, и я сразу же отослал его к тебе, велев обвинителям представить тебе обвинения против него».
И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..
31 С олдаты, выполняя приказ, взяли Павла и повели его ночью в Антипатриду.
И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 Н а следующий день они отправили его с всадниками дальше, а сами возвратились в казарму.
И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 К огда всадники прибыли в Кесарию, они отдали наместнику письмо и передали ему Павла.
А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 Н аместник прочитал письмо и спросил Павла, из какой он провинции. Узнав, что Павел из Киликии,
А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 о н сказал: – Я выслушаю тебя, когда сюда придут твои обвинители, – и приказал содержать Павла под стражей во дворце Ирода.
Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.