1 В от законы, которые ты должен им дать: Законы о рабах-евреях (Втор. 15: 12-18)

Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 – Если купишь раба-еврея, и он прослужит у тебя шесть лет, то на седьмой год он должен стать свободным без выкупа.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 Е сли он пришел один, пусть один и освободится, а если пришел с женой, пусть вместе с ним станет свободной и она.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 Е сли господин даст ему жену и она родит ему сыновей или дочерей, то женщина и дети будут принадлежать господину, а свободным станет только он сам.

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

5 Н о если раб скажет: «Я люблю своего господина и жену с детьми. Я не хочу становиться свободным», –

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 п усть господин приведет его к судьям, подведет к двери или дверному косяку и проколет ему ухо шилом. После этого он останется его рабом на всю жизнь.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 Е сли человек продаст дочь в рабство, она не должна освобождаться из рабства, как рабы-мужчины.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 Е сли она не угодит господину, который выбрал ее себе в жены, он должен позволить выкупить ее. Он не имеет права продавать ее чужеземцам, потому что обошелся с ней нечестно.

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 В ыбрав ее женой для сына, пусть даст ей права дочери.

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 Е сли он женится на другой, пусть не лишает первую жену еды, одежды и супружеских прав.

Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 Е сли он не даст ей все это, то она может стать свободной без выкупа. Законы о телесных повреждениях

И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 – Любой, кто ударит человека и убьет его, будет предан смерти.

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 Е сли он сделает это неумышленно, если допустит этому случиться Бог, пусть убийца убежит, куда Я укажу.

Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

14 Н о если человек затаит зло и убьет другого человека намеренно, заберите его от Моего жертвенника и предайте смерти.

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 Л юбой, кто ударит отца или мать, должен быть предан смерти.

Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 Л юбой, кто украдет человека и продаст его или будет еще держать его у себя, когда его схватят, должен быть предан смерти.

Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 Л юбой, кто злословит отца или мать, должен быть предан смерти.

Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 Е сли мужчины поссорятся и один ударит другого камнем или кулаком и тот не умрет, но сляжет,

Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 н анесший удар не будет в ответе, если тот, кто получил увечье, поднимется и станет выходить из дома, опираясь на палку. Но он должен заплатить ему за потерянное время и за лечение.

и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 Е сли хозяин ударит раба или рабыню палкой и раб тотчас умрет, хозяин должен быть наказан.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 Н о если раб встанет через день или два, хозяина наказывать не следует, потому что раб – его собственность.

Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

22 Е сли дерущиеся мужчины ударят беременную женщину и она преждевременно родит, но другого вреда не будет, с обидчика нужно взыскать все, что потребует муж и позволит суд.

Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 Е сли будет причинен вред, берите жизнь за жизнь,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 г лаз за глаз, зуб за зуб, ногу за ногу,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 о жог за ожог, рану за рану, ушиб за ушиб.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 Е сли хозяин ударит раба или рабыню в глаз и выбьет его, пусть отпустит их на свободу за глаз.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 Е сли он выбьет рабу или рабыне зуб, пусть отпустит их на свободу за выбитый зуб.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 Е сли бык забодает мужчину или женщину до смерти, быка нужно забить камнями, а мясо его есть нельзя. Но хозяин быка не будет в ответе.

Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Е сли бык был бодлив и хозяина предупреждали, но он не смотрел за ним, и тот убил мужчину или женщину, быка нужно забить камнями, а хозяина тоже предать смерти.

Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 В прочем, если с него потребуют выкуп, он может откупиться, заплатив столько, сколько потребуется.

Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 Э тот же закон действует, если бык забодает мальчика или девочку.

Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

32 Е сли бык забодает раба или рабыню, пусть хозяин заплатит их господину тридцать шекелей серебра, а быка пусть забьют камнями.

Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 Е сли кто-то, открыв или выкопав яму, не закроет ее, и туда упадут вол или осел,

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 о н должен заплатить за потерю. Пусть он заплатит хозяину, а туша будет его.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 Е сли чей-то бык изувечит чужого быка и тот умрет, пусть хозяева продадут живого быка и поделят поровну и выручку, и тушу.

Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 Н о если было известно, что бык бодлив, а хозяин не держал его взаперти, он должен заплатить быком за быка, а тушу пусть возьмет себе.

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.