1 В от, Господь опустошает землю и разоряет ее; Он искажает ее лицо и рассеивает ее обитателей.

Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

2 Ч то будет с народом, то и со священником, что со слугой, то и с господином, что со служанкой, то и с госпожой, что с покупателем, то и с продавцом, что с берущим взаймы, то и с заимодавцем, что с должником, то и с ростовщиком.

И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.

3 З емля будет совершенно опустошена и до конца разграблена. Это сказал Господь.

Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

4 З емля высыхает и увядает, мир угасает и увядает, угасают и правители земли.

Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

5 З емля осквернена ее жителями; они попирали законы, преступали установления и нарушили вечный завет.

Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

6 З а это землю пожирает проклятие – жители ее несут наказание. За это сожжены жители земли, и людей осталось немного.

Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

7 В ысыхает вино, увядает лоза, все веселые сердцем стонут.

Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.

8 С молкли веселые бубны, прервался шум ликующих, смолкла веселая арфа.

Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

9 Н е пьют больше с песнями вина; горько хмельное питье для пьющих.

Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10 Р азрушенный город опустел; все дома заперты – не войти.

Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

11 Н а улицах плач – не досталось вина; омрачилась всякая радость, изгнано все веселье земное.

Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.

12 Г ород оставлен в развалинах, ворота его разнесены на кусочки.

В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13 К ак при околачивании маслины или после сбора винограда остается лишь немного ягод, так же будет на земле и среди народов.

Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14 О ни возвышают свои голоса, кричат от радости; с запада возвещают величие Господа.

Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15 И так, славьте Господа на востоке; возносите Имя Господа, Бога Израиля, на морских островах.

Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16 С краев земли слышим мы песни хвалы: «Слава Праведному!». Но я сказал: – Я пропал! Я пропал! Горе мне! Предатели предают! Предательски предают предатели!

От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17 У жас, яма и западня тебе, житель земли.

Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

18 В сякий, кто побежит при крике ужаса, упадет в яму, а всякий, кто выберется из ямы, попадет в западню. Отворились небесные окна, дрогнули основания земли.

Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19 З емля рушится, земля раскалывается, земля сильно дрожит.

Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20 Ш атается земля, как пьяная, качается, как хижина на ветру; тяготит ее отступничество – она упадет и уже не встанет.

Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.

21 В тот день Господь накажет воинство небесное на небесах и царей земных на земле.

И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

22 О ни будут собраны вместе, словно узники в темнице подземной; они будут заперты в темнице и наказаны через много дней.

И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23 И смутится луна, и устыдится солнце, когда Господь Сил будет царить на горе Сион и в Иерусалиме и перед его старейшинами явит Свою славу.

Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.