Исаия 6 ~ Исая 6

picture

1 В год смерти царя Уззии я видел Владыку, сидящего на престоле, высоком и превознесенном, и края Его одеяния наполняли храм.

В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

2 Н ад Ним парили серафимы, и у каждого было по шесть крыльев: двумя крыльями они закрывали свои лица, двумя закрывали ноги и двумя летали.

Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

3 О ни восклицали друг другу: – Свят, свят, свят Господь Сил; вся земля полна Его славы!

И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

4 О т звука их голосов дрогнули косяки дверей, и храм наполнился дымом.

И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

5 И тогда я воскликнул: – Горе мне! Я погиб! Я человек с нечистыми устами, и живу среди народа с нечистыми устами, а глаза мои видели Царя, Господа Сил.

Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6 Т огда один из серафимов подлетел ко мне, держа горящий уголь, который он взял щипцами с жертвенника.

Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

7 О н коснулся им моих уст и сказал: – Вот, это прикоснулось к твоим устам; твоя вина снята, и твой грех отпущен.

И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

8 З атем я услышал голос Владыки, говорящего: – Кого Мне послать? И кто пойдет для Нас? И я сказал: – Вот я. Пошли меня!

После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

9 О н сказал: – Пойди и скажи этому народу: «Слушать слушайте, но не понимайте, смотреть смотрите, но не разумейте».

И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

10 О жесточи сердце этого народа, закрой их уши и сомкни им глаза, чтобы они не смогли увидеть глазами, услышать ушами и понять сердцем, чтобы не обратились и не получили исцеление.

Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Дане би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

11 Т огда я спросил: – Надолго ли это, Владыка? И Он ответил: – Пока города не лягут руинами и не останутся без жителей; пока дома не будут брошены, и поля не будут опустошены и разграблены;

Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

12 п ока Господь не изгонит всех и страна не будет совершенно заброшена.

Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

13 И пусть в ней останется десятая часть ее жителей, она будет снова опустошена. Но как от теревинфа и от дуба остается корень, когда их срубят, так и святое семя будет ей корнем.

Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.