1 Н а двадцать третьем году правления иудейского царя Иоаша, сына Охозии, царем Израиля стал Иоахаз, сын Ииуя, и правил в Самарии семнадцать лет.
В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.
2 О н делал зло в глазах Господа, следуя грехам Иеровоама, сына Навата, к которым тот склонил Израиль, и не отворачивался от них.
Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.
3 Г нев Господа вспыхнул на Израиль, и долгое время Он держал их во власти Хазаила, царя Арама, и его сына Венадада.
Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Езалия, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.
4 Н о Иоахаз взмолился Господу, и Господь услышал его, ведь Он видел, как жестоко царь Арама притесняет Израиль.
Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.
5 Г осподь дал Израилю избавителя, и они вышли из-под власти Арама. Израильтяне стали мирно жить в домах, как и прежде.
(И Господ даде избевител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;
6 И все же они не отвернулись от грехов дома Иеровоама, к которым тот склонил Израиль, но оставались в них. Да и столб Ашеры продолжал стоять в Самарии.
обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).
7 О т войска Иоахаза не осталось ничего, кроме пятидесяти всадников, десяти колесниц и десяти тысяч пеших воинов, потому что царь Арама истребил остальных, уподобив их пыли во время молотьбы.
Защото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десек хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.
8 Ч то же до прочих событий правления Иоахаза, всего, что он сделал, и о его доблести, то разве не записаны они в «Книге летописей царей Израиля»?
А останалите дела на Иоахава, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
9 И оахаз упокоился со своими предками и был похоронен в Самарии. А Иоаш, его сын, стал царем вместо него. Иоаш − царь Израиля
И Иоахаз заспа с бящите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.
10 Н а тридцать седьмом году правления Иоаша, царя Иудеи, царем Израиля стал Иоаш, сын Иоахаза, и правил в Самарии шестнадцать лет.
В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.
11 О н делал зло в глазах Господа и не отвернулся ни от одного из грехов Иеровоама, сына Навата, к которым тот склонил Израиль; он оставался в них.
Той върши зло пред Господа; не остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.
12 Ч то же до прочих событий правления Иоаша, всего, что он сделал, и о доблести, с которой он воевал против Амасии, царя Иудеи, то разве не записаны они в «Книге летописей царей Израиля»?
А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13 И оаш упокоился со своими предками, и Иеровоам сменил его на престоле. Иоаш был похоронен в Самарии с царями Израиля. Смерть Елисея
И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите цари.
14 Е лисей был смертельно болен. Иоаш, царь Израиля, пришел навестить его и плакал над ним. – Отец мой! Отец мой! Колесница и конница Израиля! – восклицал он.
В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевитят цар слезе при нето та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!
15 Е лисей сказал: – Достань лук и стрелы. И он сделал это.
А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
16 – Возьми лук в руки, – сказал он царю Израиля. Когда тот взял лук, Елисей положил руки на руки царя Израиля.
Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:
17 – Открой восточное окно, – сказал он. И тот открыл его. – Стреляй! – сказал Елисей. И он выстрелил. – Господня стрела победы, стрела победы над Арамом! – сказал Елисей. − Ты будешь бить арамеев при городе Афеке, пока не разобьешь их.
Отвори источния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението то сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.
18 З атем он сказал: – Возьми стрелы. И царь взял их. Елисей сказал ему: – Бей ими по земле. Он ударил три раза и остановился.
Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.
19 Б ожий человек разгневался на него и сказал: – Ты должен был бы ударить по земле пять или шесть раз, тогда ты побил бы Арама полностью. А теперь ты разобьешь ее только три раза.
А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш; но сега само три пъти ще поразиш сирийците.
20 Е лисей умер и был похоронен. Позже разбойники из Моава повадились вторгаться в страну каждую весну.
И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някой моавски чети опустошаваха земята.
21 О днажды во время похорон одного человека израильтяне увидели банду разбойников и бросили покойника в гробницу Елисея. Когда мертвое тело коснулось костей Елисея, тот человек ожил и встал на ноги. Исполнение последнего пророчества Елисея
И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета: затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
22 Х азаил, царь Арама, притеснял Израиль во все дни правления Иоахаза.
И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.
23 Н о Господь был милостив к ним, жалел их и заботился о них ради завета с Авраамом, Исааком и Иаковом. Он и теперь не хотел истребить их или прогнать от Себя.
Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;
24 Х азаил, царь Арама, умер, и его сын Венадад стал царем вместо него.
защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад.
25 И Иоаш, сын Иоахаза, отнял у Венадада, сына Хазаила, те города, которые тот отвоевал у его отца Иоахаза. Три раза Иоаш разбивал его и возвращал израильские города.
Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.