1 С ын мой, если ты поручился за другого и дал заклад за чужого,

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2 т о ты был пойман на слове, попался в ловушку собственных слов.

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 И тогда, сын мой, сделай вот что, чтобы спастись, раз ты попал в руки другого: пойди, унижайся и мольбами его осади!

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 Н е давай глазам своим сна и не смыкай век своих.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 С пасайся, как газель из руки охотника, как птица из силков птицелова.

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6 П ойди к муравью, лежебока, посмотри на труды его и будь мудрым!

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 Н ет у него ни начальника, ни надсмотрщика, ни правителя;

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 н о он запасается летом пищей, собирает себе еду во время жатвы.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

9 С колько валяться тебе, лежебока? Когда же ты встанешь от сна?

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Н емного поспишь, немного подремлешь, – немного, руки сложив, полежишь,

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 и придет к тебе нищета, как бродяга, и настигнет нужда, как разбойник.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Н егодяй и злодей ходит с лживой речью,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 п одмигивает глазами, подает знаки ногами и тычет пальцами.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 Л ожь в его сердце; он замышляет зло и постоянно сеет раздор.

Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 К такому нежданно придет беда; он будет внезапно погублен – без исцеления.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Ш есть вещей ненавидит Господь, даже семь, что Ему отвратительны:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 н адменные глаза, лживый язык, руки, что льют безвинную кровь,

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 с ердце, что вынашивает нечестивые замыслы, ноги, что скоры бежать к злу,

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 л жесвидетель, что дышит ложью, и тот, кто меж братьями сеет раздор. Предостережение против нарушения супружеской верности

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 С ын мой, храни повеления своего отца и не отвергай поучения своей матери.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Н авсегда навяжи их на сердце, обвяжи их вокруг шеи.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 К огда ты пойдешь, они тебя поведут; когда ты уснешь, они тебя будут охранять; когда ты встанешь, они будут с тобой разговаривать.

Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 В едь повеления эти – светильник, наставление – свет, а назидательное обличение – путь к жизни,

Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 х ранящие тебя от дурной женщины, от льстивого языка чужой жены.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Н е желай в своем сердце ее красоты, не давай ей увлечь тебя ресницами,

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 в едь из-за блудницы нищают до куска хлеба, а чужая жена охотится за самой жизнью.

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Р азве можно за пазуху взять огонь и не прожечь одежду?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Р азве можно ходить по горячим углям и не обжечь ног?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Т ак и тот, кто спит с женой другого; никто из коснувшихся ее не останется безнаказанным.

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 Н е презирают вора, когда крадет он из-за голода лишь для того, чтоб насытиться.

Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 Н о будучи пойман, заплатит он семикратно, отдав все добро своего дома.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Н о нарушающий верность в супружестве – безрассуден; так поступающий сам себя губит.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 П обои и срам он получит, и позор его не изгладится;

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 в едь ревность приводит мужа в ярость, и не сжалится он, когда будет мстить.

Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Н икакого выкупа он не примет, не захочет подарка, какого бы ты ни давал.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.