1 Г осподь сказал Моисею: – Пойди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.

Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, пусни людете Ми, за да ми послужат.

2 Е сли ты откажешься и будешь удерживать их дальше,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и око още ги държиш,

3 р ука Господа поразит страшным мором твой скот в поле: лошадей, ослов, верблюдов, быков и коров, овец и коз.

ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

4 Н о между скотом Израиля и Египта Господь сделает различие: у израильтян не падет ни одно животное».

И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

5 Г осподь назначил время, сказав: – Завтра Господь сделает так в этой земле.

И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

6 Н а следующий день Господь так и сделал. Весь скот египтян пал; но у израильтян не пало ни одно животное.

На другия ден Господ Стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

7 Ф араон послал людей, чтобы проверить это, и узнал, что ни одно животное израильтян не пало. Но его сердце так и осталось упрямым, и он не отпустил народ. Шестое наказание: нарывы

И Фараон прати да видят, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

8 Г осподь сказал Моисею и Аарону: – Возьмите по полной пригоршне золы из печи. Пусть Моисей бросит ее в воздух на глазах у фараона.

Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

9 О на тонкой пылью будет витать над всем Египтом, и по всей стране на людях и на скоте появятся гнойные нарывы.

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

10 О ни взяли золу из печи и предстали перед фараоном. Моисей бросил золу в воздух, и на людях и скоте появились гнойные нарывы.

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

11 Ч ародеи не смогли появиться перед Моисеем из-за нарывов, которые появились на них и на всех египтянах.

И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, както и на всичките египтяни.

12 Н о Господь сделал сердце фараона упрямым, и он не послушал Моисея и Аарона, как Господь и сказал Моисею. Седьмое наказание: град

Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

13 Г осподь сказал Моисею: – Поднимись завтра рано утром, иди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.

След това Господ рече на Моисея: Стани утре та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

14 Н а этот раз Я накажу тебя, твоих приближенных и твой народ самыми страшными карами, чтобы ты знал: нет на земле подобного Мне.

Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 Я мог бы занести руку и поразить тебя и твой народ мором, который смел бы вас с лица земли.

Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

16 Н о Я возвысил тебя для того, чтобы показать тебе Мою силу и чтобы Имя Мое стало известно по всей земле.

ако не беше, че нарочно затова те издигам, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 Т ы все еще против Моего народа и не отпускаешь его.

Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

18 Т ак слушай: завтра в это время Я пошлю такой страшный град, какого Египет не знал со времен своего основания.

Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

19 П оэтому прикажи отвести скот и все, что у тебя есть в безопасное место. Град будет падать на всех людей и животных, которые останутся в поле без прикрытия, и все они погибнут».

Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; защото града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

20 Т е приближенные фараона, которые испугались слов Господа, поспешили увести рабов и скот.

Прочее, който от Фараоновите слуги се убоят от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

21 А пренебрегшие им оставили рабов и скот в поле.

а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

22 Г осподь сказал Моисею: – Подними руку к небу – и град падет на Египет: на людей, на животных и на все, что растет в полях Египта.

Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

23 М оисей поднял посох к небу, и Господь послал гром и град. Молния ударила в землю. Господь обрушил град на землю Египта.

И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм, и град, и огън са спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

24 П овсюду шел град и били молнии. Такой бури не было в Египте со времен его заселения.

Така имаше град, и огън размесен с града, град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

25 П о всему Египту град поразил на полях и людей, и животных. Град побил все, что росло в полях, и поломал деревья.

В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

26 Т олько в земле Гошен, где жили израильтяне, града не было.

Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

27 Ф араон послал за Моисеем и Аароном. – На этот раз я согрешил, – сказал он им. – Господь прав, а я и мой народ виновны.

Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете сме нечестиви.

28 П омолитесь Господу; довольно с нас ужасного грома и града! Я отпущу вас, вам больше не нужно оставаться.

Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

29 М оисей ответил: – Я выйду из города, воздену руки и помолюсь Господу. Гром утихнет и града больше не будет для того, чтобы ты знал, что хозяин земли – Господь.

А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

30 Н о я знаю, что ты и твои приближенные по-прежнему не боитесь Господа Бога.

Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

31 ( Лен и ячмень погибли, потому что в ту пору ячмень колосился, а лен цвел.

(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

32 А пшеница и полба не погибли: они созревают позже.)

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

33 М оисей ушел от фараона, вышел из города и воздел руки к Господу. Гром и град прекратились. Дождь больше не проливался на землю.

И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 Ф араон увидел, что дождь, град и гром прекратились, и опять согрешил: его сердце и сердца его приближенных оставались упрямыми.

Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите ми.

35 С ердце фараона исполнилось упрямством, и он не отпустил израильтян, как Господь и говорил через Моисея.

Сърцето на Фараона се зекорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.