4-я Царств 19 ~ 4 Царе 19

picture

1 К огда царь Езекия услышал это, он разорвал на себе одежду, надел рубище и пошел в дом Господа.

А когато цар Езекия че думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 О н послал распорядителя дворца Элиакима, писаря Шевну и старших священников, одетых в рубище, к пророку Исаии, сыну Амоца.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 О ни сказали ему: – Так говорит Езекия: «Сегодня день беды, наказания и бесчестия; словно дитя вот-вот должно родиться, а родить нет силы.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скраб, на изобличение и на оскърбление е тия ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 М ожет быть, Господь, твой Бог, услышит все слова Рабсака, которого его господин, царь Ассирии, послал глумиться над живым Богом, и накажет его за слова, которые услышал Господь, твой Бог. Вознеси же молитву за тех, кто еще жив».

Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е ицелял.

5 К огда приближенные царя Езекии пришли к Исаии,

И тай слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6 т от сказал им: – Скажите своему господину: «Так говорит Господь: “Не бойся того, что ты слышал – тех слов, которыми оскорбляли Меня слуги царя Ассирии.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слегите на асирийския цар Ме похулиха.

7 В от Я пошлю в него такой дух, что когда он услышит одну весть, то будет вынужден вернуться в свою страну. А там Я поражу его, и он падет от меча”».

Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 К огда Рабсак услышал, что царь Ассирии оставил Лахиш, он вернулся и нашел царя осаждающим Ливну. Новая угроза Синаххериба и молитва Езекии (Ис. 37: 9-20)

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той земинал от Лахис.

9 С инаххериб получил весть, что Тиргака, царь Куша, идет на него войной. Тогда он опять послал к Езекии послов, чтобы сказать:

И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

10 Скажите Езекии, царю Иудеи: «Не давай Богу, на Которого ты надеешься, обманывать тебя, когда Он говорит: “Иерусалим не будет отдан царю Ассирии”.

Така да годорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твойт Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Т ы же слышал о том, что цари Ассирии сделали со всеми странами, предав их полному уничтожению. А разве ты уцелеешь?

Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

12 Р азве боги народов, истребленных моими отцами, боги городов Гозана, Харрана, Рецефа и народа Едена, который был в Телассаре, спасли их?

Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Г де теперь царь города Хамата, царь города Арпада, цари городов Сепарваима, Ены или Иввы?»

Где е ематският цар, ерфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 Е зекия получил письмо через послов и прочитал его. Тогда он пошел в дом Господа и развернул его перед Господом.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия влезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 Е зекия молился Господу: – О Господи, Бог Израиля, восседающий на херувимах, лишь Ты – Бог над всеми земными царствами. Ты создал небо и землю.

И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херудимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и замята.

16 С клони, Господи, ухо Свое и услышь; открой, Господи, глаза Свои и взгляни; услышь слова Синаххериба, которые он послал, чтобы глумиться над живым Богом.

Приклони, Господи ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

17 П равда, Господи, что ассирийские цари погубили эти народы и их страны,

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 б росили их богов в огонь и уничтожили их, потому что то были не боги, а только дерево и камень, обработанные руками человека.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 Т еперь, Господи, наш Бог, молю, избавь нас от его руки, чтобы все царства земные узнали, что только Ты, Господи, – Бог. Пророчество Исаии о падении Синаххериба (Ис. 37: 21-35)

Сега, прочее, Господи Боже наш, отарви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 И саия, сын Амоца, послал сказать Езекии: – Так говорит Господь, Бог Израиля: «Я услышал твою молитву против Синаххериба, царя Ассирии».

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 В от слово, которое сказал о нем Господь: – Девственная дочь Сиона, презирает тебя, над тобой смеется. Дочь Иерусалима вслед тебе головой качает.

Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, соиновата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

22 Т ы над кем глумился, кого оскорблял? На кого ты повысил голос и глаза надменные поднял? На Святого Израилева!

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си нодегнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

23 Ч ерез своих послов глумился ты над Владыкой. Ты сказал: «Со множеством моих колесниц я поднялся на горные вершины, на дальние склоны Ливана. Я срубил его высочайшие кедры, его лучшие кипарисы. Я достиг его самых отдаленных мест, его наилучших лесов.

Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му Елхи; И ще възляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

24 Я копал колодцы и пил воду чужих земель. Ступнями своих ног я иссушил все реки Египта».

Аз изкопах и пих чежди води; И със стапалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

25 Р азве ты не слышал? Давно Я это определил, в древние дни задумал. Теперь Я это исполнил тем, что ты превратил укрепленные города в груды развалин.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сего го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 И х жители обессилены, испуганы, опозорены. Они – как растения в поле, как нежные зеленые побеги, как трава, пробившаяся на крыше, опаленная прежде, чем вырасти.

Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препълнено преди да стане стъбло.

27 Н о Я знаю, когда ты садишься, когда выходишь и входишь, и как ты гневаешься на Меня.

Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,

28 З а твою ярость против Меня и за твою надменность, что достигла Моих ушей, Я продену в твой нос Мое кольцо, и вложу в твой рот Мои удила, и верну тебя назад той дорогой, которой ты пришел.

Панеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 Э то будет тебе знамением, Езекия: В этом году вы будете есть то, что вырастет само собой, а в следующем году то, что вырастет из этого. Но в третий год сейте и жните, сажайте виноградники и ешьте их плоды.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

30 У целевшие из дома Иуды опять пустят корни внизу и принесут плод наверху.

И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

31 В едь из Иерусалима выйдет остаток, и с горы Сион – уцелевшие. Это совершит ревность Господа Сил.

Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревнивостта на Господа на Силите ще извърши това.

32 П оэтому Господь говорит о царе Ассирии так: – Он не войдет в этот город и не пустит сюда стрелы. Он не приступит к нему со щитом и не насыплет против него осадного вала.

Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

33 О н вернется той же дорогой, какой пришел, он не войдет в этот город, – возвещает Господь. –

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да възлезе, казва Господ;

34 Я защищу этот город и спасу его, ради Себя и ради Давида, Моего слуги. Поражение ассирийской армии (2 Пар. 32: 21; Ис. 37: 36-38)

Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

35 В ту же ночь Ангел Господень вышел и предал смерти в лагере ассирийцев сто восемьдесят пять тысяч человек. Когда на следующее утро люди проснулись, то увидели повсюду мертвые тела.

И в същата нощ ангел Господен слезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутрента, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

36 Т огда Синаххериб, царь Ассирии, снял лагерь и ушел. Он возвратился домой и жил в Ниневии.

И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

37 О днажды, когда он поклонялся в храме своего бога Нисроха, его сыновья Адрамелех и Сарецер поразили его мечом и бежали в араратскую землю. А Асархаддон, его сын, стал царем вместо него.

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.