1 С ын мой, храни мои слова и повеления мои береги.

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2 С облюдай мои повеления – и будешь жить; храни мое наставление, как зеницу ока твоего.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

3 Н а пальцы его навяжи, напиши на дощечке сердца.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4 С кажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5 О ни сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с ее обольщающими словами.

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6 В доме моем я смотрел в окно сквозь решетку оконную.

Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

7 Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8 П роходил он по улице рядом с ее углом, путь держа к ее дому,

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9 в сумерки, когда вечерело, и ложилась ночная тьма.

Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.

И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 ( Шумна она и упряма, ноги ее не задерживаются дома –

(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

12 т о на улице, то на площадях, то на каждом углу ждет в засаде.)

Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 О на схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:

Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 « Жертвы примирения у меня: я обеты свои сегодня исполнила.

Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 В от я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!

Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.

Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 Н адушила я ложе мое миррой, алоэ и корицей.

Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 П ойдем, до утра упьемся любовью, натешимся ласками!

Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 М ужа нет дома – он отправился в долгий путь.

Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20 О н взял с собой кошелек с серебром – не вернется до дня полнолуния».

Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 М ножеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 И он тотчас за ней пошел, как вол, что идет на убой, как олень, что к силкам несется,

Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 п ока печень ему не пронзит стрела. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 И так, сыновья, послушайте меня, внимайте моим словам.

Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Н е давай сердцу свернуть на пути ее, не блуждай по ее тропам.

Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 П отому что многих повергла она сраженными; многочисленны ее жертвы.

Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 Д ом ее – путь в мир мертвых, уводящий в покои смерти.

Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.