Исаия 58 ~ Исая 58

picture

1 Выкрикивай громко, не сдерживайся; возвысь свой голос, подобно рогу. Возвести Моему народу об их отступничестве, и дому Иакова – об их грехах.

Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.

2 Д ень за днем они ищут Меня и желают знать Мои пути, словно народ, что творит правду и не оставляет повелений своего Бога. Они просят у Меня справедливых решений и желают приблизиться к Богу.

При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.

3 « Зачем же мы постились, – говорят они, – если Ты не видел? Зачем мы смиряли себя, если Ты и не заметил?» Но в день своего поста вы служите своей выгоде и притесняете работников своих.

Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.

4 П ост ваш заканчивается ссорами, распрями и битьем кулаками неправды. Пока вы так поститесь, и не ждите, что ваш голос будет услышан в высотах.

Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с песници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.

5 Р азве такой пост Я избрал, день, когда человек лишь смиряет себя? Разве он для того, чтобы клонить свою голову, как камыш, и лежать в рубище и пепле? Это ли вы назовете постом, днем, угодным Господу?

Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

6 Р азве пост Я избрал не для того, чтобы снять оковы неправды и развязать узы бремени, чтобы освободить угнетенных и сломать всякое ярмо?

Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?

7 Н е в том ли он, чтобы поделиться едой с голодным и дать пристанище бедному скитальцу; видя нагого, одеть его, и не отворачиваться от родственника?

Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?

8 Т огда воссияет твой свет, как заря, и быстро придет твое исцеление; Твоя праведность пойдет пред тобою, и слава Господня защитит тебя с тыла.

Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.

9 Т огда воззовешь ты – и Господь отзовется; позовешь на помощь – и Он ответит: «Я здесь». Если покончишь с ярмом угнетения, прекратишь показывать пальцем и оскорблять,

Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,

10 п редложишь свою пищу голодному и насытишь страдальца, тогда воссияет во тьме твой свет, и мрак твой станет как полдень.

Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;

11 И Господь всегда будет вести тебя; Он насытит тебя в безводных местах и укрепит твои кости. Ты будешь, как орошаемый сад, как источник, чьи воды не иссякают.

Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12 О тстроятся твои древние развалины, и поднимутся прежние основания; назовут тебя восстановителем стен и возобновителем жилых улиц.

И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

13 Е сли удержишь свои ноги от нарушения субботы и не будешь искать своей выгоды в Мой святой день, если будешь называть субботу радостью и чтимым, святым днем Господа, если будешь чтить ее, не заботясь о собственных делах, не служа своей выгоде и не пустословя, –

Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

14 т огда ты найдешь свою радость в Господе, и Я пронесу тебя по высотам земли, и дам вкусить от наследия твоего предка Иакова. Так сказали уста Господни.

Тогава ще се наслаждаваш в Господа: И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.