Захария 5 ~ Захария 5

picture

1 Я вновь поднял глаза и вижу: предо мною летит свиток.

Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък.

2 О н спросил меня: – Что ты видишь? Я ответил: – Я вижу летящий свиток, двадцать локтей в длину и десять в ширину.

И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.

3 О н сказал мне: – Это проклятие, которое надвигается на всю землю. Как написано на одной стороне, всякий вор будет искоренен, и как написано на другой, будет искоренен всякий, нарушающий клятву.

И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както се пише в него от едната страна, и веки, който се кълне лъжливо ще се изтреби, както се пише в него от другата страна.

4 Г осподь Cил возвещает: «Я наведу это проклятие, и оно войдет в дом вора и в дом того, кто ложно клянется Моим Именем. Оно поселится в его доме и уничтожит его – и дерево, и камни». Седьмое видение: женщина в корзине

Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.

5 П отом Ангел, говоривший со мной, двинулся вперед и сказал мне: – Подними глаза и посмотри, что ты видишь?

Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.

6 Я спросил: – Что это? Он ответил: – Это выходит мерная корзина, – и добавил: – Она – грех жителей всей земли.

И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя;

7 С винцовая крышка поднялась, и вот: в корзине сидит женщина.

(и, ето, един талант олово си вдигаше); и ето една жена седеше всред ефата.

8 О н сказал: – Это беззаконие. И бросил ее обратно в корзину, и закрыл свинцовой крышкой.

Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.

9 Я поднял глаза и вижу: предо мной явились две женщины, и ветер был у них в крыльях. Крылья у них были, как у аиста, и они подняли корзину между небом и землей.

Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигаха ефата между земята и небето.

10 Куда они несут корзину? – спросил я у Ангела, Который говорил со мной.

Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят тая ефа?

11 В Шинар, чтобы там построить ей дом. Когда он будет готов, корзину поставят там на место, – ответил Он.

И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.