1 С лушайте это, все народы, внимайте, все живущие на земле,

(По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

2 и простые, и знатные, равно и богатые, и бедные.

И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 И зрекут уста мои мудрость, и раздумья моего сердца дадут понимание.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

4 С лух приклоню я к притче, открою под арфу загадку мою:

Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 ч его мне бояться в дни бедствия, когда злые лжецы меня окружают –

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 т е, кто надеется на сокровища и кичится большим богатством?

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 Н икто не в силах искупить брата или дать Богу выкуп за его жизнь:

Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 в ыкуп за жизнь велик, не найдется платы такой,

(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9 ч тобы он остался вовеки жить и не увидел могилы.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 К аждый видит, что мудрые умирают, вместе гибнут глупец и невежда, оставляя богатство свое другим.

Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 И х могилы пребудут им домом на веки веков, их жилищем из поколения в поколение. Что с того, что они в свою честь называли земли?

Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 В едь человек в чести не пребудет, он подобен животным, которые погибают.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 Т акова участь тех, кто надеется на себя, и доля тех, кто после них одобряет слова их. Пауза

Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 К ак овцы, они уготованы миру мертвых; смерть будет их пасти, а наутро праведники будут править ими. В прах обратятся их тела, жилищем их будет мир мертвых.

Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 Н о мою жизнь искупит Бог от власти мира мертвых, когда примет меня к Себе. Пауза

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 Н е завидуй, когда человек богатеет, и слава его дома множится.

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 Н ичего не возьмет он с собой, когда умрет, и слава его вслед за ним не пойдет.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

18 П усть при жизни считал он себя счастливцем – люди хвалят того, кто преуспевает –

Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

19 о н пристанет к сонму своих отцов, что вовек не увидят света.

Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

20 Ч еловек, который в чести, но немудр, подобен животным, которые погибают.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.