1 O uçam isto vocês, todos os povos; escutem, todos os que vivem neste mundo,

(По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

2 g ente do povo, homens importantes, ricos e pobres igualmente:

И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 A minha boca falará com sabedoria; a meditação do meu coração trará entendimento.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

4 I nclinarei os meus ouvidos a um provérbio; com a harpa exporei o meu enigma:

Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 P or que deverei temer, quando vierem dias maus, quando inimigos traiçoeiros me cercarem,

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 a queles que confiam em seus bens e se gabam de suas muitas riquezas?

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 H omem algum pode redimir seu irmão ou pagar a Deus o preço de sua vida,

Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 p ois o resgate de uma vida não tem preço. Não há pagamento que o livre

(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9 p ara que viva para sempre e não sofra decomposição.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 P ois todos podem ver que os sábios morrem, como perecem o tolo e o insensato e para outros deixam os seus bens.

Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 S eus túmulos serão suas moradas para sempre, suas habitações de geração em geração, ainda que tenham dado seus nomes a terras.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 O homem, mesmo que muito importante, não vive para sempre; é como os animais, que perecem.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 E ste é o destino dos que confiam em si mesmos, e dos seus seguidores, que aprovam o que eles dizem. Pausa

Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 C omo ovelhas, estão destinados à sepultura, e a morte lhes servirá de pastor. Pela manhã os justos triunfarão sobre eles! A aparência deles se desfará na sepultura, longe das suas gloriosas mansões.

Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 M as Deus redimirá a minha vida da sepultura e me levará para si. Pausa

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 N ão se aborreça quando alguém se enriquece e aumenta o luxo de sua casa;

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 p ois nada levará consigo quando morrer; não descerá com ele o seu esplendor.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

18 E mbora em vida ele se parabenize: “Todos o elogiam, pois você está prosperando”,

Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

19 e le se juntará aos seus antepassados, que nunca mais verão a luz.

Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

20 O homem, mesmo que muito importante, não tem entendimento; é como os animais, que perecem.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.