1 C om os nossos próprios ouvidos ouvimos, ó Deus; os nossos antepassados nos contaram os feitos que realizaste no tempo deles, nos dias da antigüidade.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 C om a tua própria mão expulsaste as nações para estabelecer os nossos antepassados; arruinaste povos e fizeste prosperar os nossos antepassados.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 N ão foi pela espada que conquistaram a terra, nem pela força do seu braço que alcançaram a vitória; foi pela tua mão direita, pelo teu braço, e pela luz do teu rosto, por causa do teu amor para com eles.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 É s tu, meu Rei e meu Deus! És tu que decretas vitórias para Jacó!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 C ontigo pomos em fuga os nossos adversários; pelo teu nome pisoteamos os que nos atacam.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 N ão confio em meu arco, minha espada não me concede a vitória;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 m as tu nos concedes a vitória sobre os nossos adversários e humilhas os que nos odeiam.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 E m Deus nos gloriamos o tempo todo, e louvaremos o teu nome para sempre. Pausa

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 M as agora nos rejeitaste e nos humilhaste; já não sais com os nossos exércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 D iante dos nossos adversários fizeste-nos bater em retirada, e os que nos odeiam nos saquearam.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 T u nos entregaste para sermos devorados como ovelhas e nos dispersaste entre as nações.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 V endeste o teu povo por uma ninharia, nada lucrando com a sua venda.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 T u nos fizeste motivo de vergonha dos nossos vizinhos, objeto de zombaria e menosprezo dos que nos rodeiam.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 F izeste de nós um provérbio entre as nações; os povos meneiam a cabeça quando nos vêem.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 S ofro humilhação o tempo todo, e o meu rosto está coberto de vergonha

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 p or causa da zombaria dos que me censuram e me provocam, por causa do inimigo, que busca vingança.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 T udo isso aconteceu conosco, sem que nos tivéssemos esquecido de ti, nem tivéssemos traído a tua aliança.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N ossos corações não voltaram atrás, nem os nossos pés se desviaram da tua vereda.

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 T odavia, tu nos esmagaste e fizeste de nós um covil de chacais, e de densas trevas nos cobriste.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S e tivéssemos esquecido o nome do nosso Deus e tivéssemos estendido as nossas mãos a um deus estrangeiro,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 D eus não o teria descoberto? Pois ele conhece os segredos do coração!

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 C ontudo, por amor de ti enfrentamos a morte todos os dias; somos considerados como ovelhas destinadas ao matadouro.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 D esperta, Senhor! Por que dormes? Levanta-te! Não nos rejeites para sempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 P or que escondes o teu rosto e esqueces o nosso sofrimento e a nossa aflição?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F omos humilhados até o pó; nossos corpos se apegam ao chão.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 L evanta-te! Socorre-nos! Resgata-nos por causa da tua fidelidade.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.