1 W e have heard with our ears, O God, Our fathers have told us, The deeds You did in their days, In days of old:

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Y ou drove out the nations with Your hand, But them You planted; You afflicted the peoples, and cast them out.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 F or they did not gain possession of the land by their own sword, Nor did their own arm save them; But it was Your right hand, Your arm, and the light of Your countenance, Because You favored them.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Y ou are my King, O God; Command victories for Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 T hrough You we will push down our enemies; Through Your name we will trample those who rise up against us.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 F or I will not trust in my bow, Nor shall my sword save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 B ut You have saved us from our enemies, And have put to shame those who hated us.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n God we boast all day long, And praise Your name forever. Selah

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 B ut You have cast us off and put us to shame, And You do not go out with our armies.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Y ou make us turn back from the enemy, And those who hate us have taken spoil for themselves.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Y ou have given us up like sheep intended for food, And have scattered us among the nations.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Y ou sell Your people for next to nothing, And are not enriched by selling them.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Y ou make us a reproach to our neighbors, A scorn and a derision to those all around us.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Y ou make us a byword among the nations, A shaking of the head among the peoples.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 M y dishonor is continually before me, And the shame of my face has covered me,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 B ecause of the voice of him who reproaches and reviles, Because of the enemy and the avenger.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 A ll this has come upon us; But we have not forgotten You, Nor have we dealt falsely with Your covenant.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O ur heart has not turned back, Nor have our steps departed from Your way;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 B ut You have severely broken us in the place of jackals, And covered us with the shadow of death.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we had forgotten the name of our God, Or stretched out our hands to a foreign god,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 W ould not God search this out? For He knows the secrets of the heart.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 Y et for Your sake we are killed all day long; We are accounted as sheep for the slaughter.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 A wake! Why do You sleep, O Lord? Arise! Do not cast us off forever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 W hy do You hide Your face, And forget our affliction and our oppression?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or our soul is bowed down to the dust; Our body clings to the ground.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 A rise for our help, And redeem us for Your mercies’ sake.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.