1 A nd certain men came down from Judea and taught the brethren, “Unless you are circumcised according to the custom of Moses, you cannot be saved.”

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

2 T herefore, when Paul and Barnabas had no small dissension and dispute with them, they determined that Paul and Barnabas and certain others of them should go up to Jerusalem, to the apostles and elders, about this question.

И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 S o, being sent on their way by the church, they passed through Phoenicia and Samaria, describing the conversion of the Gentiles; and they caused great joy to all the brethren.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

4 A nd when they had come to Jerusalem, they were received by the church and the apostles and the elders; and they reported all things that God had done with them.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 B ut some of the sect of the Pharisees who believed rose up, saying, “It is necessary to circumcise them, and to command them to keep the law of Moses.” The Jerusalem Council

Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

6 N ow the apostles and elders came together to consider this matter.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

7 A nd when there had been much dispute, Peter rose up and said to them: “Men and brethren, you know that a good while ago God chose among us, that by my mouth the Gentiles should hear the word of the gospel and believe.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 S o God, who knows the heart, acknowledged them by giving them the Holy Spirit, just as He did to us,

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 a nd made no distinction between us and them, purifying their hearts by faith.

И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 N ow therefore, why do you test God by putting a yoke on the neck of the disciples which neither our fathers nor we were able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

11 B ut we believe that through the grace of the Lord Jesus Christ we shall be saved in the same manner as they.”

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 T hen all the multitude kept silent and listened to Barnabas and Paul declaring how many miracles and wonders God had worked through them among the Gentiles.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 A nd after they had become silent, James answered, saying, “Men and brethren, listen to me:

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

14 S imon has declared how God at the first visited the Gentiles to take out of them a people for His name.

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15 A nd with this the words of the prophets agree, just as it is written:

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 ‘ After this I will return And will rebuild the tabernacle of David, which has fallen down; I will rebuild its ruins, And I will set it up;

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 S o that the rest of mankind may seek the L ord, Even all the Gentiles who are called by My name, Says the Lord who does all these things.’

3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

18 “ Known to God from eternity are all His works.

Казва Господ, който прави да е известно това от века".

19 T herefore I judge that we should not trouble those from among the Gentiles who are turning to God,

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 b ut that we write to them to abstain from things polluted by idols, from sexual immorality, from things strangled, and from blood.

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

21 F or Moses has had throughout many generations those who preach him in every city, being read in the synagogues every Sabbath.” The Jerusalem Decree

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 T hen it pleased the apostles and elders, with the whole church, to send chosen men of their own company to Antioch with Paul and Barnabas, namely, Judas who was also named Barsabas, and Silas, leading men among the brethren.

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, _

23 T hey wrote this letter by them: The apostles, the elders, and the brethren, To the brethren who are of the Gentiles in Antioch, Syria, and Cilicia: Greetings.

И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

24 S ince we have heard that some who went out from us have troubled you with words, unsettling your souls, saying, “ You must be circumcised and keep the law” —to whom we gave no such commandment—

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, без да са приели заповед от нас,

25 i t seemed good to us, being assembled with one accord, to send chosen men to you with our beloved Barnabas and Paul,

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 m en who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 W e have therefore sent Judas and Silas, who will also report the same things by word of mouth.

И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 F or it seemed good to the Holy Spirit, and to us, to lay upon you no greater burden than these necessary things:

Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 t hat you abstain from things offered to idols, from blood, from things strangled, and from sexual immorality. If you keep yourselves from these, you will do well. Farewell. Continuing Ministry in Syria

да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

30 S o when they were sent off, they came to Antioch; and when they had gathered the multitude together, they delivered the letter.

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 W hen they had read it, they rejoiced over its encouragement.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 N ow Judas and Silas, themselves being prophets also, exhorted and strengthened the brethren with many words.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 A nd after they had stayed there for a time, they were sent back with greetings from the brethren to the apostles.

И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 H owever, it seemed good to Silas to remain there.

Но Сила видя за добре да поседи още там.

35 P aul and Barnabas also remained in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also. Division over John Mark

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

36 T hen after some days Paul said to Barnabas, “Let us now go back and visit our brethren in every city where we have preached the word of the Lord, and see how they are doing.”

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

37 N ow Barnabas was determined to take with them John called Mark.

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

38 B ut Paul insisted that they should not take with them the one who had departed from them in Pamphylia, and had not gone with them to the work.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 T hen the contention became so sharp that they parted from one another. And so Barnabas took Mark and sailed to Cyprus;

И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

40 b ut Paul chose Silas and departed, being commended by the brethren to the grace of God.

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 A nd he went through Syria and Cilicia, strengthening the churches.

И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.