1 I said in my heart, “Come now, I will test you with mirth; therefore enjoy pleasure”; but surely, this also was vanity.

Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2 I said of laughter—“Madness!”; and of mirth, “What does it accomplish?”

Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

3 I searched in my heart how to gratify my flesh with wine, while guiding my heart with wisdom, and how to lay hold on folly, till I might see what was good for the sons of men to do under heaven all the days of their lives.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4 I made my works great, I built myself houses, and planted myself vineyards.

Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made myself gardens and orchards, and I planted all kinds of fruit trees in them.

Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made myself water pools from which to water the growing trees of the grove.

Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

7 I acquired male and female servants, and had servants born in my house. Yes, I had greater possessions of herds and flocks than all who were in Jerusalem before me.

Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8 I also gathered for myself silver and gold and the special treasures of kings and of the provinces. I acquired male and female singers, the delights of the sons of men, and musical instruments of all kinds.

Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9 S o I became great and excelled more than all who were before me in Jerusalem. Also my wisdom remained with me.

Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10 W hatever my eyes desired I did not keep from them. I did not withhold my heart from any pleasure, For my heart rejoiced in all my labor; And this was my reward from all my labor.

И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11 T hen I looked on all the works that my hands had done And on the labor in which I had toiled; And indeed all was vanity and grasping for the wind. There was no profit under the sun. The End of the Wise and the Fool

Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12 T hen I turned myself to consider wisdom and madness and folly; For what can the man do who succeeds the king?— Only what he has already done.

И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

13 T hen I saw that wisdom excels folly As light excels darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise man’s eyes are in his head, But the fool walks in darkness. Yet I myself perceived That the same event happens to them all.

На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15 S o I said in my heart, “As it happens to the fool, It also happens to me, And why was I then more wise?” Then I said in my heart, “This also is vanity.”

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16 F or there is no more remembrance of the wise than of the fool forever, Since all that now is will be forgotten in the days to come. And how does a wise man die? As the fool!

Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 T herefore I hated life because the work that was done under the sun was distressing to me, for all is vanity and grasping for the wind.

За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18 T hen I hated all my labor in which I had toiled under the sun, because I must leave it to the man who will come after me.

Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19 A nd who knows whether he will be wise or a fool? Yet he will rule over all my labor in which I toiled and in which I have shown myself wise under the sun. This also is vanity.

И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 T herefore I turned my heart and despaired of all the labor in which I had toiled under the sun.

За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21 F or there is a man whose labor is with wisdom, knowledge, and skill; yet he must leave his heritage to a man who has not labored for it. This also is vanity and a great evil.

Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what has man for all his labor, and for the striving of his heart with which he has toiled under the sun?

Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

23 F or all his days are sorrowful, and his work burdensome; even in the night his heart takes no rest. This also is vanity.

Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

24 N othing is better for a man than that he should eat and drink, and that his soul should enjoy good in his labor. This also, I saw, was from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who can eat, or who can have enjoyment, more than I?

Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26 F or God gives wisdom and knowledge and joy to a man who is good in His sight; but to the sinner He gives the work of gathering and collecting, that he may give to him who is good before God. This also is vanity and grasping for the wind.

Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.