1 A gain there was a day when the sons of God came to present themselves before the Lord, and Satan came also among them to present himself before the Lord.

И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 A nd the Lord said to Satan, “From where do you come?” Satan answered the Lord and said, “From going to and fro on the earth, and from walking back and forth on it.”

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

3 T hen the Lord said to Satan, “Have you considered My servant Job, that there is none like him on the earth, a blameless and upright man, one who fears God and shuns evil? And still he holds fast to his integrity, although you incited Me against him, to destroy him without cause.”

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 S o Satan answered the Lord and said, “Skin for skin! Yes, all that a man has he will give for his life.

А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

5 B ut stretch out Your hand now, and touch his bone and his flesh, and he will surely curse You to Your face!”

Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

6 A nd the Lord said to Satan, “Behold, he is in your hand, but spare his life.”

И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 S o Satan went out from the presence of the Lord, and struck Job with painful boils from the sole of his foot to the crown of his head.

Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

8 A nd he took for himself a potsherd with which to scrape himself while he sat in the midst of the ashes.

И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 T hen his wife said to him, “Do you still hold fast to your integrity? Curse God and die!”

Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 B ut he said to her, “You speak as one of the foolish women speaks. Shall we indeed accept good from God, and shall we not accept adversity?” In all this Job did not sin with his lips. Job’s Three Friends

А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11 N ow when Job’s three friends heard of all this adversity that had come upon him, each one came from his own place—Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite. For they had made an appointment together to come and mourn with him, and to comfort him.

А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 A nd when they raised their eyes from afar, and did not recognize him, they lifted their voices and wept; and each one tore his robe and sprinkled dust on his head toward heaven.

И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

13 S o they sat down with him on the ground seven days and seven nights, and no one spoke a word to him, for they saw that his grief was very great.

И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.