1 T hen the Lord sent Nathan to David. And he came to him, and said to him: “There were two men in one city, one rich and the other poor.
Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 T he rich man had exceedingly many flocks and herds.
Богатият имаше овци и говеда твърде много;
3 B ut the poor man had nothing, except one little ewe lamb which he had bought and nourished; and it grew up together with him and with his children. It ate of his own food and drank from his own cup and lay in his bosom; and it was like a daughter to him.
а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.
4 A nd a traveler came to the rich man, who refused to take from his own flock and from his own herd to prepare one for the wayfaring man who had come to him; but he took the poor man’s lamb and prepared it for the man who had come to him.”
И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
5 S o David’s anger was greatly aroused against the man, and he said to Nathan, “ As the Lord lives, the man who has done this shall surely die!
Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
6 A nd he shall restore fourfold for the lamb, because he did this thing and because he had no pity.”
и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.
7 T hen Nathan said to David, “You are the man! Thus says the Lord God of Israel: ‘I anointed you king over Israel, and I delivered you from the hand of Saul.
Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
8 I gave you your master’s house and your master’s wives into your keeping, and gave you the house of Israel and Judah. And if that had been too little, I also would have given you much more!
и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
9 W hy have you despised the commandment of the Lord, to do evil in His sight? You have killed Uriah the Hittite with the sword; you have taken his wife to be your wife, and have killed him with the sword of the people of Ammon.
Защото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
10 N ow therefore, the sword shall never depart from your house, because you have despised Me, and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.’
Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.
11 T hus says the Lord: ‘Behold, I will raise up adversity against you from your own house; and I will take your wives before your eyes and give them to your neighbor, and he shall lie with your wives in the sight of this sun.
Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 F or you did it secretly, but I will do this thing before all Israel, before the sun.’”
Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 S o David said to Nathan, “I have sinned against the Lord.” And Nathan said to David, “The Lord also has put away your sin; you shall not die.
Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 H owever, because by this deed you have given great occasion to the enemies of the Lord to blaspheme, the child also who is born to you shall surely die.”
Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
15 T hen Nathan departed to his house. The Death of David’s Son And the Lord struck the child that Uriah’s wife bore to David, and it became ill.
И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.
16 D avid therefore pleaded with God for the child, and David fasted and went in and lay all night on the ground.
Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
17 S o the elders of his house arose and went to him, to raise him up from the ground. But he would not, nor did he eat food with them.
И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 T hen on the seventh day it came to pass that the child died. And the servants of David were afraid to tell him that the child was dead. For they said, “Indeed, while the child was alive, we spoke to him, and he would not heed our voice. How can we tell him that the child is dead? He may do some harm!”
И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 W hen David saw that his servants were whispering, David perceived that the child was dead. Therefore David said to his servants, “Is the child dead?” And they said, “He is dead.”
Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.
20 S o David arose from the ground, washed and anointed himself, and changed his clothes; and he went into the house of the Lord and worshiped. Then he went to his own house; and when he requested, they set food before him, and he ate.
Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.
21 T hen his servants said to him, “What is this that you have done? You fasted and wept for the child while he was alive, but when the child died, you arose and ate food.”
А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 A nd he said, “While the child was alive, I fasted and wept; for I said, ‘Who can tell whether the Lord will be gracious to me, that the child may live?’
А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
23 B ut now he is dead; why should I fast? Can I bring him back again? I shall go to him, but he shall not return to me.” Solomon Is Born
Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24 T hen David comforted Bathsheba his wife, and went in to her and lay with her. So she bore a son, and he called his name Solomon. Now the Lord loved him,
След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
25 a nd He sent word by the hand of Nathan the prophet: So he called his name Jedidiah, because of the Lord. Rabbah Is Captured
и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.
26 N ow Joab fought against Rabbah of the people of Ammon, and took the royal city.
А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
27 A nd Joab sent messengers to David, and said, “I have fought against Rabbah, and I have taken the city’s water supply.
И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
28 N ow therefore, gather the rest of the people together and encamp against the city and take it, lest I take the city and it be called after my name.”
Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
29 S o David gathered all the people together and went to Rabbah, fought against it, and took it.
Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
30 T hen he took their king’s crown from his head. Its weight was a talent of gold, with precious stones. And it was set on David’s head. Also he brought out the spoil of the city in great abundance.
И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.
31 A nd he brought out the people who were in it, and put them to work with saws and iron picks and iron axes, and made them cross over to the brick works. So he did to all the cities of the people of Ammon. Then David and all the people returned to Jerusalem.
Изведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.