1 W here has your beloved gone, O fairest among women? Where has your beloved turned aside, That we may seek him with you? The Shulamite

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 M y beloved has gone to his garden, To the beds of spices, To feed his flock in the gardens, And to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 I am my beloved’s, And my beloved is mine. He feeds his flock among the lilies. Praise of the Shulamite’s Beauty The Beloved

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 O my love, you are as beautiful as Tirzah, Lovely as Jerusalem, Awesome as an army with banners!

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 T urn your eyes away from me, For they have overcome me. Your hair is like a flock of goats Going down from Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 Y our teeth are like a flock of sheep Which have come up from the washing; Every one bears twins, And none is barren among them.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 L ike a piece of pomegranate Are your temples behind your veil.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 T here are sixty queens And eighty concubines, And virgins without number.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 M y dove, my perfect one, Is the only one, The only one of her mother, The favorite of the one who bore her. The daughters saw her And called her blessed, The queens and the concubines, And they praised her.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 W ho is she who looks forth as the morning, Fair as the moon, Clear as the sun, Awesome as an army with banners? The Shulamite

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 I went down to the garden of nuts To see the verdure of the valley, To see whether the vine had budded And the pomegranates had bloomed.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 B efore I was even aware, My soul had made me As the chariots of my noble people. The Beloved and His Friends

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulamite; Return, return, that we may look upon you! The Shulamite What would you see in the Shulamite— As it were, the dance of the two camps?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!