1 أ ينَ مَضَى حَبِيبُكِ، يا أجمَلَ الجَمِيلاتِ؟ فِي أيِّ اتِّجاهٍ مَضَى حَبِيبُكِ؟ قُولِي لَنا، فَنَبحَثَ عَنهُ مَعَكِ. هِيَ تَقُولُ للفتَيات:

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 ح َبِيبِي نَزَلَ إلَى بُستانِهِ، إلَى أحواضِ الأطيابِ. نَزَلَ لِيَرعَى فِي البَساتِينِ وَيَقطِفَ الزَّنابِقَ.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 أ نا لِحَبِيبِي، وَحَبِيبِي لِي. هُوَ بَينَ الزَّنابِقِ يَرعَى. هُوَ يَقُولُ لَها:

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 أ نتِ جَمِيلَةٌ كَمَدِينَةِ تِرْصَةَ، يا حَبِيبَتِي، وَبَدِيعَةٌ كَمَدينَةِ القُدْسِ. مُذهِلَةٌ كَجَيشٍ يَرفَعُ راياتِهِ.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 ح َوِّلِي عَينَيكِ عَنِّي، لأنَّهُما تَقوَيانِ عَلَيَّ. شَعْرُكِ كَقَطِيعِ مِعْزٍ يَنحَدِرُ مِنْ عَلَى جَبَلِ جِلْعادَ،

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 و َأسنانُكِ كَقَطِيعِ النِّعاجِ المَجْزُوزَةِ وَالمَغسُولَةِ للِتَوِّ. كُلُّها تَلِدُ تَوائِمَ، لَمْ تُسقِط إحداها حَمَلاً.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 ك َفَلْقَةِ رُمّانٍ هُوَ خَدُّكِ تَحتَ خِمارِكِ.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 ر ُبَّما تُوجَدُ سِتُّونَ مَلِكَةً، وَثَمانُونَ جارِيَةً، وَفَتَياتٌ بِلا عَدَدٍ،

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 ل َكِنْ فَرِيدَةٌ هِيَ يَمامَتِي، كامِلَتِي. فَرِيدَةٌ عِندَ أُمِّها الَّتِي وَلَدَتها. الشّابّاتُ رَأيْنَها فَمَدَحْنَها. المَلِكاتُ وَالجَوارِي مَدَحْنَها. الفتياتُ يمدحنَها:

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 م َنْ هِيَ هَذِهِ الَّتِي تُطِلُّ كَالفَجرِ؟ مَنْ هَذِهِ الجَمِيلَةُ كَالقَمَرِ، السّاطِعَةُ كَالشَّمسِ، المُرهِبَةُ كَجَيشٍ يَرفَعُ راياتِهِ؟ هُوَ يَقُولُ لَها:

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 ن َزَلتُ إلَى بُسْتانِ الجَوزِ، وَنَظرْتُ إلَى البَراعِمِ فِي الوادِي، لأرَى إنْ كانَتِ الكُرُومُ قَدْ أزهَرَتْ، وَالرُّمّانُ قَد نَضِجَ.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 ف َلَمْ أشعُرْ إلّا وَأنا بَينَ مَركَباتِ شَعبِي. الفتياتُ يُنادينَهُا:

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 ا رْجِعِي، ارْجِعِي، يا سَلمَى. ارْجِعِي، ارْجِعِي، فَنَنظُرَ إلَيكِ. لِماذا تُحَدِّقُونَ فِي سَلمَى وَهِيَ تَرقُصُ رَقصَةَ النَّصرِ؟

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!