1 ه َذا وَحيٌ حَولَ دِمَشقَ: «هُوَذا دِمَشقُ لَنْ تَبقَى مَدِينَةً كَباقِي المُدُنِ، بَلْ سَتُصبِحُ كَومَةَ حُطامٍ.

Наложеното за Дамаск пророчество: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

2 م ُدُنُ عَرُوعِيرَ سَتُهجَرُ، وَسَتُصبِحُ مَراعيَ لِلقُطعانِ، الَّتِي سَتَربِضُ هُناكَ وَلا يُوجَدُ مَنْ يُخِيفُها.

Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3 ل َنْ تَبقَى حُصُونٌ فِي أفْرايِمَ، وَلا مَملَكَةٌ فِي دِمَشقَ. أمّا النّاجُونَ مِنْ أرامَ، فَسَيُخزَونَ كَبَني إسْرائِيلَ.» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.

Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

4 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيُحَطُّ مَجدُ بَنِي يَعقُوبَ، وَسَتَهزَلُ سُمنَتُهُمْ.

И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

5 « سَيَكُونُ الحالُ فِي وادِي رَفايِمَ، كَما يَجمَعُ الحَصّادُونَ الحُبُوبَ النّاضِجَةَ: يَلتَقِطُونَ سنابِلَ القَمحِ بِأيدِيهِمْ، ثُمَّ يَقطَعُونَ رُؤوسَها.

И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

6 « وَسَيَكُونُ النّاجُونَ مِثلَ شَجَرَةِ زَيتُونٍ تُضرَبُ، فَلا تبقَى سِوَى حَبَّتَينِ أوْ ثَلاثٍ عَلَى أغصانِها العالِيَةِ، وَأربَعٍ أوْ خَمسِ حَبّاتٍ عَلَى أغصانِها المُثمِرَةِ،» يَقُولُ إلَهُ إسْرائِيلَ.

Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове. Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

7 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَنظُرُ النّاسُ إلَى اللهِ خالِقِهِمْ، وَسَتَرَى عُيُونُهُمْ قُدُّوسَ إسْرائِيلَ، وَسَيَثِقُونَ بِهِ.

В оня ден човека ще погледни към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

8 ل َنْ يَتَّكِلُوا عَلَى المَذابِحِ الَّتِي صَنَعَتْها أيدِيهِمْ، وَلا عَلَى أعمِدَةِ عِبادَةِ الأوثانِ أوْ مَذابِحِ البَخُورِ الَّتِي عَمِلَتْها أصابِعُهُمْ.

Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си. Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му. Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتُصبِحُ مُدُنُهُمُ الحَصِينَةُ مِثلَ مُدُنِ الحُوِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ الَّتِي هَجَرُوها هَرَباً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ، فَأصبَحَتْ خَراباً.

В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане там запустение.

10 ل أنَّكِ نَسِيتِ الإلَهَ الَّذِي خَلَّصَكِ، وَلَمْ تَتَذَكَّرِي الصَّخرَ الَّذِي تَحتَمينَ بِهِ. سَتَغرِسِينَ غَرْساتٍ جَمِيلَةً، وَأشتالاً أحضَرْتِها مِنْ بِلادٍ غَرِيبَةٍ.

Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

11 ت َغرُسِينَها، وَتَضَعِينَ حَولَها سُوراً. وَفِي الصَّباحِ، يُزهِرُ زَرْعُكِ، لَكِنَّ ثَمَرَهُ سَيَضِيعُ فِي يَومِ الضَّعفِ وَالمَرَضِ.

В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

12 ي ا لَصَوتِ ضَجيجِ الشُّعُوبِ! ضَجِيجُهُمْ كَهَدِيرِ أمْواجِ البَحْرِ. يا لَهَديرِ الشُّعُوبِ! هَدِيرُهُمْ كَهَدِيرِ جَبّارَةٍ.

Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

13 ت َهدِرُ الأُمَمُ كَهَدِيرِ شَلّالاتٍ كَثِيرَةٍ، وَلَكِنَّهُ سَيَنتَهِرُها. وَحَتَّى النّاسُ السّاكِنُونَ فِي بِلادٍ بَعِيدَةٍ سَيَهرُبُونَ. سَيُطارَدُونَ كَقُشُورٍ تَحمِلُها الرِّيحُ، وَكَشُجَيرَةٍ ناشِفَةٍ تَتَدَحرَجُ بِسَبَبِ دَفعِ العاصِفَةِ لَها.

Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртещ се прах пред вихрушката.

14 ف ِي وَقتِ المَساءِ سَيَكُونُ هُناكَ رُعبٌ، وَلَكِنْ قَبلَ الصَّباحِ سَيَكُونُونَ قَدْ زالُوا. هَذا نَصِيبُ سالِبِينا، وَحَظُّ ناهِبِي ثَروَتِنا.

Привечер, ето смущение, И преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.