1 ه ا إنَّ مَلِكاً سَيَملُكُ بِالحَقِّ، وَرُؤَساءَ سَيَحكُمُونَ بِالعَدلِ.

Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;

2 و َسَيَكُونُ ذَلِكَ المَلِكُ مَخبَأً مِنَ الرِّيحِ، وَمَلجَأً فِي العاصِفَةِ. سيَكُونُ كَجَداوِلِ المِياهِ فِي الأماكِنِ الجافَّةِ، وَكَظِلِّ صَخرَةٍ كَبِيرَةٍ فِي أرْضٍ حارَّةٍ قاحِلَةٍ.

И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 ح ِينَئِذٍ، لَنْ تُغلَقَ عُيُونُ المُبصِرِينَ، وَآذانُ السّامِعِينَ سَتُصغِي بِانتِباهٍ.

Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 و َأذهانُ المُتَسَرِّعِينَ سَتَتَعَلَّمُ التَّفكِيرَ، وَذَوُو الالسِنَةِ الثَّقِيلَةِ سَيَتَكَلَّمُونَ بِوُضُوحٍ وَسُرعَةٍ.

Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 و َلَنْ يُدعَى الحَمقَى فِيما بَعْدُ شُرَفاءَ، وَلا الأشرارُ نُبَلاءَ.

Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 ل أنَّ الحَمقَى يَتَكَلَّمُونَ بِأُمُورٍ غَبِيَّةٍ، وَأذهانُهُمْ تُخَطِّطُ لِلشَّرِّ. يَصْنَعُونَ أُمُوراً شِرِّيرَةً وَيَتَكَلَّمُونَ بِأُمُورٍ خاطِئَةٍ عَنِ اللهِ. يُهْمِلُونَ بُطُونَ الجائِعِينَ الفارِغَةِ، وَيَمنَعُونَ الماءَ عَنِ العِطاشِ.

Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 أ سالِيبُ الشِّرِيرِ رَديئَةٌ، وَخُطَطُهُ خَبِيثَةٌ، لِيُحَطِّمَ الفُقَراءَ بِالكَذِبِ، حَتَّى لَوْ قَدَّمَ المَساكِينُ أدِلَّةً تُثْبِتُ حَقَّهُمْ.

А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 أ مّا النُّبَلاءَ فَيُخَطِّطُونَ لِما هُوَ نَبِيلٌ، وَيَثبُتُونَ عَلَى أُمُورٍ نَبِيلَةٍ. أوقاتٌ صَعبَةٌ قادِمَة

Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 أ يَّتُها النِّساءُ المُرتاحاتُ، قُمنَ وَاسْمَعنَ صَوتِي. أيَّتُها الفَتَياتُ الآمِناتُ، اسْتَمِعْنَ لِما أقُولُ.

Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 ب َعدَ أكثَرَ مِنْ سَنَةٍ بِقَلِيلٍ، سَتَرتَجِفنَ خَوفاً أيَّتُها الآمِناتُ. لأنَّ قِطافَ العِنَبِ سَيَنتَهِي، وَقِطافَ الفاكِهَةِ لَنْ يَأتِيَ.

За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 ا رتَجِفنَ خَوفاً أيَّتُها النِّساءُ المُرتاحاتُ، وَارتَعِدنَ أيَّتُها الآمِناتُ. اخلَعْنَ ثِيابَكُنَّ الجَمِيلَةَ، وَاربِطنَ الخَيشَ حَولَكُنَّ كَحِزامٍ.

Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.

12 ا ضرِبنَ عَلَى صُدُورِكِنَّ حُزناً عَلَى الحُقُولِ الخَصبَةِ وَالكُرُومِ المُثمِرَةِ.

Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 ل أنَّ الأشواكَ تُغَطِّي أرْضَ شَعبِيَ سَتُغَطِّي كُلَّ البُيُوتِ السَّعِيدَةِ وَالمَدِينَةِ الفَرِحَةِ.

Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 ل أنَّ القَصرَ سَيُهجَرُ، وَالمَدِينَةَ المُكتَظَّةَ بِالسُّكّانِ سَتُصبِحُ خالِيَةً. وَسَتُصبِحُ القَلعَةُ وَالبُرجُ كَهفَينِ تَسكُنُهما الحَيواناتُ إلَى الأبَدِ. وَسَتُحِبُّ الحَمِيرُ الوَحشِيَّةُ العَيشَ هُناكَ، وَالماعِزُ سَتَرعَى هُناكَ.

Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 إ لَى أنْ يُسكَبَ عَلَينا رُوحٌ مِنَ العَلاءِ، فَتُصبِحَ الصَّحراءُ بَساتِينَ، وَالبَساتِينُ غاباتٍ.

Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 ح ِينَئِذٍ، يَسكُنُ العَدلُ فِي البَرِّيَّةِ، وَالصَّلاحُ فِي البَساتِينِ الخَصبَةِ.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 و َسَيَأتِي ذَلِكَ الصَّلاحُ بِالسَّلامِ، وَسَيَأتِي العَدلُ بِالهُدُوءِ وَالأمانِ إلَى الأبَدِ.

Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 و َسَيَسكُنُ شَعبِي فِي بُيُوتٍ آمِنَةٍ، فِي أماكِنَ أمِينَةٍ، وَفِي أماكِنِ راحَةٍ وَهُدُوءٍ.

И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 و َلَكِنْ قَبلَ هَذِهِ الأُمُورِ، سَتُدَمَّرُ الغابَةُ بِالكامِلِ، وَالمَدِينَةُ سَتُذَلُّ تَماماً.

Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.

20 ه َنيئاً لَكُمْ أيُّها الزّارِعُونَ عَلَى ضِفافِ الجَداوِلِ، يا مَنْ تُطلِقُونَ ثِيرانَكُمْ وَحَمِيرَكُمْ لِتَرعَى.

Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!