1 ف َأمَرَ بِيلاطُسُ بِأنْ يُؤخَذَ يَسُوعُ وَيُجلَدَ.

Тогава Пилат взе Исуса и го би.

2 ف َصَنَعَ الجُنُودُ تاجاً مِنَ الشَّوكِ وَوَضَعُوهُ عَلَى رَأْسِهِ، ثُمَّ ألبَسُوهُ رِداءً أُرجُوانِيَّ اللَّونِ.

И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

3 و َكانُوا يَأْتُونَ إلَيْهِ وَيَقُولُونَ: «نُحَيِّيْكَ يا مَلِكَ اليَهُودِ!» وَكانُوا يَصفَعُونَهُ.

приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

4 ث ُمَّ خَرَجَ بِيلاطُسُ ثانِيَةً وَقالَ لَهمْ: «ها أنا أُخرِجُهُ إلَيْكُمْ لِكَيْ تَعلَمُوا أنِّي لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ.»

Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 ف َخَرَجَ يَسُوعُ لابِساً تاجَ الشَّوكِ وَالرِّداءَ الأُرجُوانِيَّ. فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُس: «ها هُوَ الرَّجُلُ!»

Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

6 ف َلَمّا رَآهُ كِبارُ الكَهَنَةِ وَحُرّاسُ الهَيْكَلِ، صَرَخُوا: «اصلِبْهُ! اصلِبْهُ!» فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ: «أنتُمْ خُذُوهُ وَاصلِبُوهُ! فَأنا لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ.»

А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7 ف َأجابَهُ اليَهُودُ: «لَدَيْنا شَرِيْعَةٌ، وَوِفقَ شَرِيْعَتِنا يَنبَغِي أنْ يَمُوتَ هَذا، لِأنَّهُ ادَّعَى أنَّهُ ابْنُ اللهِ!»

Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 ف َلَمّا سَمِعَ بِيلاطُسُ هَذا خافَ كَثِيْراً.

А Пилат, като чу тая дума още повече се уплаши.

9 ف َدَخَلَ إلَى قَصْرِ الوالِي ثانِيَةً وَقالَ لِيَسُوعَ: «مِنْ أيْنَ أنتَ؟» لَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يُجِبْهُ.

И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10 ف َقالَ لَهُ بِيلاطُسُ: «أتَرفُضُ أنْ تُكَلِّمَنِي؟ ألا تَعلَمُ أنَّنِي أملِكُ سُلطَةً لإخلاءِ سَبِيلِكَ، وَسُلطَةً لِصَلْبِكَ؟»

Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 أ جابَهُ يَسُوعُ: «ما كُنتَ لِتَملِكَ أيَّةَ سُلطَةٍ عَلَيَّ لَو لَمْ يُعطِكَ إيّاها اللهُ. لِذَلِكَ فَإنَّ خَطِيَّةَ الرَّجُلِ الَّذِي سَلَّمَنِي إلَيْكَ أعظَمُ مِنْ خَطِيَّتِكَ.»

Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 ب َعدَ ذَلِكَ بَدَأ بِيلاطُسُ يُحاوِلُ أنْ يَجِدَ طَرِيْقَةً لإطلاقِ يَسُوعَ. لَكِنَّ اليَهُودَ صَرَخُوا: «إنْ أطلَقْتَهُ، فَلَسْتَ مُوالِياً لِلقَيْصَرِ! فَكُلُّ مَنْ يَقُولُ إنَّهُ مَلِكٌ هُوَ عَدُوٌّ لِلقَيْصَرِ.»

Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13 ف َلَمّا سَمِعَ بِيلاطُسُ هَذا الكَلامَ، أخرَجَ يَسُوعَ، ثُمَّ جَلَسَ عَلَى كُرسِيِّ القَضاءِ فِي مَكانٍ يُدعَى «البَلاطَ» وَبِالآرامِيَّةِ «جَبّاتا.»

А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14 و َكانَ ذَلِكَ ظُهْرَ يَومِ الجُمعَةِ، يَومَ الاسْتِعدادِ لِلفِصْحِ. فَقالَ بِيلاطُسُ لِليَهُودِ: «ها هُوَ مَلِكُكُمْ!»

Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 ف َصَرَخُوا: «أبعِدْهُ عَنّا! أبعِدْهُ! اصلِبْهُ!» فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ: «هَلْ أصلِبُ مَلِكَكُمْ؟» فَأجابَهُ كِبارُ الكَهَنَةِ: «لَيْسَ لَنا مَلِكٌ سِوَى القَيْصَرِ!»

А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 ح ِيْنَئِذٍ سَلَّمَهُ بِيلاطُسُ إلَيْهِمْ لِكَيْ يُصلَبَ. يَسُوعُ عَلَى الصَّلِيْب فَأخَذَ الجُنُودُ يَسُوعَ.

Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 ف َمَضَى حامِلاً صَلِيْبَهُ إلَى مَكانٍ يُدعَى «مَكانَ الجُمجُمَةِ،» وَبِالآرامِيَّةِ «جُلجُثَةَ.»

И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота.

18 ف َصَلَبُوهُ هُناكَ، وَصَلَبُوا مَعْهُ رَجُلَيْنِ آخَرَيْنِ. فَكانَ أحَدُهُما عَنْ يَمِيْنِهِ وَالآخَرَ عَنْ شِمالِهِ، وَيَسُوعُ فِي الوَسَطِ.

гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред.

19 و َكَتَبَ بِيلاطُسُ لافِتَةً تَقُولُ: «يَسُوعُ النّاصِرِيُّ، مَلِكُ اليَهُودِ.» وَعَلَّقَها عَلَى الصَّلِيْبِ.

А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 ف َقَرَأها كَثِيْرُونَ مِنَ اليَهُودِ، لِأنَّ المَكانَ الَّذِي صُلِبَ فِيْهِ يَسُوعُ كانَ قُربَ المَدِيْنَةِ. وَكانَتِ الَّلافِتَةُ مَكتُوبَةً بِالعِبرِيَّةِ وَالَّلاتِيْنِيَّةِ وَاليُونانِيَّةِ.

Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 ف َقالَ كِبارُ كَهَنَةِ اليَهُودِ لِبِيلاطُسَ: «لا تَكتُبْ ‹مَلِكَ اليَهُودِ،› بَلِ اكتُبْ: ‹قالَ هَذا الرَّجُلُ: أنا مَلِكُ اليَهُودِ.›»

А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но_?Самозваният юдейски цар.

22 ف َأجابَ بِيلاطُسُ: «فاتَ الأوانُ، فَقَدْ كَتَبتُ ما كَتَبتُ.»

Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 و َكانَ الجُنُودُ، بَعدَ أنْ صَلَبُوا يَسُوعَ، قَدْ أخَذُوا ثِيابَهُ وَقَسَّمُوها إلَى أربَعَةِ أقسامٍ. وَأخَذَ كُلُّ جُندِيٍّ قِسْماً مِنْها. وَأخَذُوا أيضاً قَمِيْصَهُ الطَّوِيلَ، لَكِنَّ القَمِيْصَ كانَ قِطعَةً واحِدَةً مَنسُوجَةً بِغَيْرِ خِياطَةٍ مِنَ الأعلَى إلَى الأسفَلِ.

А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24 ف َقالَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «لا نُمَزِّقُ هَذا القَمِيْصَ، بَلْ نُجرِي عَلَيْهِ قُرعَةً لِنَرَى لِمَنْ يَكُونُ.» حَدَثَ هَذا لِكَيْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ: «اقتَسَمُوا ثِيابِي فِيْما بَيْنَهُمْ، وَعَلَى قَمِيْصِي ألقَوْا قُرعَةً.» وَهَذا ما فَعَلَهُ الجُنُودُ.

затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: _?+Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие+. Войниците, прочее, сториха това.

25 و َكانَتْ أُمُّ يَسُوعَ وَأُختُها، وَمَريَمُ زَوجَةُ كِلُوبا، وَمَريَمُ المَجدَلِيَّةُ واقِفاتٍ عِندَ الصَّلِيْبِ.

А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 ف َرَأى يَسُوعُ أُمَّهُ وَالتِّلمِيْذَ الَّذِي كانَ يُحِبُّهُ واقِفَيْنِ هُناكَ. فَقالَ لِأُمِّهِ: «يا سَيِّدَةُ، ها هُوَ ابْنُكِ.»

А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 ث ُمَّ قالَ لِلتِّلمِيْذِ: «ها هِيَ أُمُّكَ.» فَأخَذَها ذَلِكَ التِّلمِيْذُ لِتَعِيْشَ فِي بَيْتِهِ مُنذُ ذَلِكَ الوَقْتِ. مَوتُ يَسُوع

После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

28 و َإذْ رَأى يَسُوعُ أنَّ كُلَّ شَيْءٍ قَدْ تَمَّ، قالَ: «أنا عَطشانُ،» لِكَيْ يَتَحَقَّقَ ما هُوَ مَكتُوبٌ.

След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 و َكانَ هُناكَ إناءٌ مَملُوءٌ بِالخَلِّ. فَغَمَسُوا إسْفِنجَةً فِي الخَلِّ وَرَفَعُوها عَلَى ساقِ نَبتَةِ زُوفا، وَوَضَعُوها عَلَى فَمِ يَسُوعَ.

А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 ف َلَمّا ذاقَ يَسُوعُ الخَلَّ، قالَ: «قَدْ تَمَّ.» ثُمَّ حَنَى رَأْسَهُ وَماتَ.

А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 ح َدَثَ ذَلِكَ يَومَ الاسْتِعدادِ لِلسَّبْتِ، فَطَلَبَ اليَهُودُ مِنْ بِيلاطُسَ أنْ يَأْمُرَ بِكَسْرِ سِيْقانِ المَصلُوبِيْنَ وَإنزالِ أجسادِهِمْ عَنِ الصُّلبانِ، لِكَيْ لا تَبقَى الأجسادُ عَلَى الصُّلبانِ يَومَ السَّبْتِ. فَقَدْ كانَ ذَلِكَ السَّبْتُ يَوماً مُهِمّاً جِدّاً.

И понеже беше Приготовителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32 ف َجاءَ الجُنُودُ وَكَسَرُوا ساقَي الرَّجُلَيْنِ المَصلُوبَيْنِ مَعَ يَسُوعَ.

Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

33 أ مّا يَسُوعُ فَلَمْ يَكسِرُوا ساقَيْهِ، لِأنَّهُمْ لَمّا جاءُوا إلَيْهِ وَجَدُوا أنَّهُ قَدْ ماتَ.

Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 ل َكِنَّ واحِداً مِنَ الجُنُودِ طَعَنَ جَنبَهُ بِرُمحِهِ، فَتَدَفَّقَ مِنهُ عَلَى الفَورِ دَمٌ وَماءٌ.

Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 و َمَنْ رَأى ذَلِكَ يَشْهَدُ، وَشَهادَتُهُ صادِقَةٌ، وَهُوَ يَعرِفُ أنَّهُ يَقُولُ الصِّدْقَ، لِكَيْ تُؤمِنُوا أنتُمْ أيضاً.

И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 و َقَدْ حَدَثَ هَذا لِكَيْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ: «لا يُكسَرُ عَظمٌ واحِدٌ مِنْ عِظامِهِ.»

Защото това стана, за да се изпълни написаното: +Кост Негова няма да се строши+;

37 و َقَولُهُ فِي مَوضِعٍ آخَرَ: «سَيَنظُرُ النّاسُ إلَى ذاكَ الَّذِي طَعَنُوهُ.» دَفْنُ يَسُوع

и пак на друго място писанието казва: +Ще погледнат на Него, Когото прободоха+.

38 ب َعدَ ذَلِكَ جاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ يُوسُفُ الرّامِي، وَطَلَبَ إذْناً مِنْ بِيلاطُسَ كَيْ يُنزِلَ جسَدَ يَسُوعَ عَنِ الصَّلِيْبِ وَيَأخُذَهُ. وَكانَ يُوسُفُ مِنْ أتباعِ يَسُوعَ فِي الخَفاءِ، فَقَدْ كانَ يَخشَى اليَهُودَ! فَأذِنَ لَهُ بِيلاطُسُ بِذَلِكَ. فَجاءَ يُوسُفُ وَأنزَلَ الجَسَدَ عَنِ الصَّلِيْبِ.

След това, Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 ك َما جاءَ أيضاً نِيقُودِيْمُوسُ، وَهُوَ الَّذِي كانَ قَدْ جاءَ إلَى يَسُوعَ لَيلاً، وَكانَ يَحمِلُ خَلِيْطاً مِنْ خُلاصَةِ نَباتَيِّ المُرِّ وَالصَّبْرِ يَزِنُ نَحوَ خَمسَةٍ وَثَلاثِيْنَ كِيلُو غَراماً.

Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 ف َأخَذا جَسَدَ يَسُوعَ وَلَفّاهُ بِالأكفانِ مَعَ الأطيابِ، حَسَبَ عاداتِ الدَّفْنِ اليَهُودِيَّةِ.

И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 و َكانَ هُناكَ بُستانٌ فِي المَكانِ الَّذِي صُلِبَ فِيْهِ يَسُوعُ. وَكانَ فِي البُستانِ قَبْرٌ جَدِيْدٌ لَمْ يُدفَنْ فِيْهِ أحَدٌ مِنْ قَبلُ.

А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 ف َوَضَعا يَسُوعَ هُناكَ لِأنَّهُ كانَ يَومَ استِعدادِ اليَهُودِ لِلسَّبْتِ، وَلِأنَّ القَبْرَ كانَ قَرِيْباً.

Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. ГЛАВА 20