1 ي ا اللهُ، يا مَنْ إيّاهُ أُسَبِّحُ، أجِبْنِي وَلا تَسكُتْ!

(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 ف َقَدِ افتَرَى عَلَيَّ أشرارٌ مُخادِعُونَ. بِالأكاذِيبِ تَكَلَّمُوا عَلَيَّ.

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 ب ِألسِنَتِهِمْ هاجَمُونِي، وَقالُوا عَلَيَّ أشياءَ بَغِيضَةً، وَيُحارِبُونَنِي بِلا سَبَبٍ.

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 ك افَأُوا مَحَبَّتِي بِالعَداوَةِ. وَها أنا الآنَ أُصَلِّي إلَيكَ يا اللهُ.

За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5 ص َنَعُوا مَعِي شَرّاً مُقابِلَ الخَيرِ، بِالبُغضِ قابَلُوا مَحَبَّتِي.

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 ق الُوا: «عَيِّنُوا رَجُلاً شِرِّيراً يُدافِعُ عَنهُ، فَيَكُونُ مُقاوِماً لَهُ يَقِفُ عَنْ يَمِينِهِ.

Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7 ل ِيُوجَدَ مُذنِباً حِينَ يُحاكَمُ، وَلِتُستَخدَمَ صَلاتُهُ ضِدَّهُ!

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 و َهَكَذا تُقطَعُ حَياتُهُ قَبلَ أوانِها، وَيُشغِلُ وَظِيفَتَهُ شَخصٌ آخَرٌ.

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 ل ِيُصْبِحْ أولادُهُ يَتامَى، وَلْتَتَرَمَّلْ زَوجَتُهُ.

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 ل ِيَتَنَقَّلْ أبناؤُهُ مِنْ مَكانٍ إلَى مَكانٍ مُتَسَوِّلِينَ، وَليُطرَدُوا مِنْ مَسكَنِهِمُ الخَرِبِ!

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11 ل ِيْتَ مُقرِضِيهِ يَأخُذُونَ كُلَّ ما لَهُ، وَلَيتَ الغُرَباءَ يَنهَبُونَ كُلَّ ما تَعِبَ فِيهِ.

Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

12 ل َيْتَ أحَداً لا يَرحَمُهُ، وَلَيْتَهُ لا يُوجَدُ مَنْ يُشفِقُ عَلَى أبنائِهِ اليَتامَى.

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 ل ِيُقطَعْ نَسلُهُ، وَيَمحَ ذِكْرُ اسْمِهِ فِي الجِيلِ التّالِي.

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 ل َيْتَ اللهَ يُذَكَّرُ دائِماً بِخَطيَّةِ آبائِهِ، وَلَيْتَ خَطايا أُمِّهِ لا تُمحَى أبَداً.

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 ل َيْتَ هَذِهِ الخَطايا تَكُونُ أمامَ اللهِ دائِماً، وَلَيْتَ كُلَّ ذِكرَى لَها عَلَى الأرْضِ تُنسَى.

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 ف َهُوَ لَمْ يُفَكِّرْ يَوماً أنْ يُبدِيَ لُطفاً، بَلِ اضطَهَدَ المَساكِينَ الفُقَراءَ وَطارَدَ المُنسَحِقِينَ حَتَّى المَوتِ.

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17 أ حَبَّ أنْ يَلعَنَ الآخَرِينَ، فَلْتُصِبهُ هُوَ هَذِهِ اللَّعَناتُ. لَمْ يُحِبَّ أنْ يَتَبارَكَ النّاسُ، فَلَيْتَهُ لا يَرَى البَرَكاتِ.

Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18 ل َبِسَ اللَّعَناتِ كَثِيابٍ، فَلْتَكُنْ هَذِهِ اللَّعَناتُ الماءَ الَّذِي يَشرَبُهُ، وَالطَّعامَ الَّذِي يُسَمِّنُ بِهِ عِظامَهُ!

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 ل َيْتَها تَكُونُ عَلَى الدَّوامِ ثِياباً لَهُ، وَحِزاماً يَشُدُّهُ حَولَ خَصْرِهِ.»

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 ل َيتَ اللهَ يَفعَلُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورَ بِمَنْ يَتَّهِمُونَنِي، لِمَنْ يَتَكَلَّمُونَ بِالشَّرِّ عَلَيَّ.

Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 أ مّا أنتَ أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، فَافعَلْ بِي ما يُمَجِّدُ اسْمَكَ. أنقِذنِي حَسَبَ صَلاحِ مَحَبَّتِكَ الصّادِقَةِ وَرَحمَتِكَ.

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 ف َأنا مِسكِينٌ فَقِيرٌ! قُوَّتِي وَشَجاعَتِي مَيِّتَتانِ.

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 و َصَلَتْ حَياتِي إلَى نِهايَتِها، كَظِلِّ زائِلٍ، كَحَشَرَةٍ مَطرُودَةٍ!

Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24 ر ُكبَتايَ تَضعُفانِ مِنَ الجُوعِ. جِسمِي يَنقُصُ وَزنُهُ وَيَهزَلُ.

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 ي َحتَقِرُونَنِي، يَنظُرُونَ إلَيَّ وَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ.

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 أ عِنِّي يا اللهُ. أنقِذْنِي، يا اللهُ ، حَسَبَ مَحَبَّتِكَ.

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 ف َعِندَئِذٍ يَعلَمُونَ أنَّ قُوَّتَكَ، يا اللهُ ، هِيَ الَّتِي خَلَّصَتنِي.

За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28 ع ِندَما يُطلِقُونَ لَعنَةً، حَوِّلْها إلَى بَرَكَةٍ! وَعِندَما يُهاجِمُونَنِي أخْزِهِمْ. وَلَيتَ عَبدَكَ يَفرَحُ.

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 ل َيتَ المُشْتَكِينَ عَلَيَّ يَلبِسُونَ خِزيَهُمْ كَثَوبٍ وَذُلَّهُمْ كَمِعطَفٍ.

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 ب ِفَمِي أشكُرُ اللهَ كَثِيراً، وَفِي الاجتِماعِ العَظِيمِ أُسَبِّحُهُ.

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 ف َهُوَ يَأخُذُ بِيَمِينِ المَساكِينِ، لِيُنصِفَهُمْ مِنَ الَّذِينَ يُرِيدُونَ لَهُمْ حُكْمَ المَوتِ.

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.