1 و َقالَ بَعضُهُمْ لِداوُدَ: «ها هُمُ الفِلِسْطِيُّونَ يُهاجِمُونَ مَدِينَةَ قَعِيلَةَ، وَيَنهَبُونَ الحُبُوبَ منْ بَيادِرِها.»

След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.

2 ف َسَألَ داوُدُ اللهَ: «هَلْ أذْهَبُ لِمُقاتَلَةِ هَؤُلاءِ الفِلِسْطِيِّينَ؟» فَأجابَ اللهُ داوُدَ: «نَعَمْ، اذْهَبْ وَهاجِمِ الفِلِسْطِيِّينَ، وَخَلِّصْ قَعِيلَةَ.»

Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила.

3 ل َكنَّ رِجالَ داوُدَ قالُوا لَهُ: «انظُرْ مَدَى خَوفِنا وَنَحْنُ هُنا فِي يَهُوذا. فَهَلْ يُمكِنُكَ أنْ تَتَصَوَّرَ مَدَى خَوفِنا إذا ذَهَبْنا إلَى قَعِيلَةَ حَيثُ يَحتَشدُ الجَيشُ الفِلِسْطِيُّ مُستَعِدّاً لِلقِتالِ.»

А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски!

4 ف َسَألَ داوُدُ اللهَ مَرَّةً أُخْرَى. فَقالَ اللهُ لِداوُدَ: «انزِلْ إلَى قَعِيلَةَ. وَسَأنصُرُكَ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ.»

Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

5 ف َذَهَبَ داوُدُ وَرِجالُهُ إلَى مَدينَةِ قَعِيلَةَ وَحارَبُوا الفِلِسْطِيِّينَ. فَهَزَمُوهُمْ هَزِيمَةً شَدِيدَةً وَاستَرَدُّوا أبقارَهُمْ. وَهَكَذا أنقَذَ داوُدُ أهلَ قَعيلَةَ.

Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.

6 و َكانَ أبِياثارُ بْنُ أخِيمَالِكَ قَدْ حَمَلَ مَعَهُ ثَوباً كَهَنُوتِيّاً عندَما هَرَبَ إلَى داوُدَ فِي قَعِيلَة.

А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.

7 ف َقالَ بَعضُهُمْ لِشاوُلَ: «داوُدَ فِي قَعِيلَةَ فِي هَذا الوَقت.» فَقالَ شاوُلُ: «لَقَدْ أوقَعَ اللهُ داوُدَ بَينَ يَدَيَّ. فَقَدْ وَضَعَ داوُدُ نَفسَهُ فِي فَخٍّ بِدُخُولهِ مَدينَةً مُسَوَّرَةً لَها بَوّاباتٌ وَقُضبانٌ.»

И извести се на Саула, че Давид е дощъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

8 ف َجَمَعَ شاوُلُ جَيشَهُ لِلقِتالِ. وَاستَعَدُّوا للنُّزُولِ إلَى قَعِيلَةَ لِمُحاصَرَةِ داوُدَ وَرِجالِهِ.

Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му.

9 ف َعَلمَ داوُدُ أنَّ شاوُلَ يَنوِي لَهُ شَرّاً. فَقالَ داوُدُ لِلكاهِنِ أبياثارَ: «أحْضِرِ الثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ.»

Но Давид като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода.

10 ف َصَلَّى داوُدُ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، سَمِعْتُ أنَّ شاوُلَ يُخَطِّطُ لِلقُدُومِ إلَى قَعِيلَةَ وَتَدمِيرِها بِسَبَبِي.

И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде Кеила да съсипе града поради мене.

11 ف َهَلْ سَيَأْتِي شاوُلُ إلَى قَعِيلَةَ؟ وَهَلْ سَيُسَلِّمُنِي أهلُها إلَى شاوُلَ؟ أخبِرْنِي يا اللهُ ، يا إلَهُ إسْرائِيلَ، أنا عَبدَكَ.» فَأجابَ اللهُ: «سَيَأْتِي شاوُلُ.»

Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе.

12 ف َسَألَ داوُدُ مَرَّةً أُخْرَى: «هَلْ سَيُسَلِّمُنِي أهلُ قَعيلَةَ أنا وَرجالِي إلَى شاوُلَ؟» فَقالَ اللهُ: «سَيَفعَلُونَ ذَلِكَ إنْ بَقِيتَ هُنا.»

Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.

13 ف َغادَرَ داوُدُ وَرِجالُهُ قَعِيلَةَ، وَكانُوا نَحوَ ستِّ مِئَةِ رَجُلٍ. وَظَلُّوا يَنتَقِلُونَ مِنْ مَكانٍ إلَى آخَرَ. فَعَلمَ شاوُلُ أنَّ داوُدَ هَرَبَ مِنْ قَعيلَةَ، فَلَمْ يَذهَبْ إلَيها. شاوُلُ يُطارِدُ داوُد

Тогава Давид и мъжете му, около шестотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можеха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.

14 ذ َهَبَ داوُدُ إلَى بَرِّيَّةِ زِيفٍ، وَمَكَثَ فِي الجِبالِ وَالحُصُونِ هُناكَ. وَواصَلَ شاوُلُ بَحثَهُ عَنْ داوُدَ، لَكِنَّ اللهَ لَمْ يُمَكِّنْهُ مِنَ الإمْساكِ بِهِ.

А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

15 و َكانَ داوُدُ فِي الحُرشِ فِي بَرِّيَّةِ زِيفٍ، إذْ كانَ داوُدُ خائِفاً لأنَّ شاوُلَ خَرَجَ ليَبحَثَ عَنهُ ليَقتُلَهُ.

И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.

16 ل َكنَّ يُوناثانَ بْنَ شاوُلَ ذَهَبَ لِيَرَى داوُدَ فِي الحُرْشِ، وَشَدَّ مِنْ عَزمِهِ بِاللهِ.

Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога.

17 و َقالَ لَهُ: «لا تَخَفْ، فَلَنْ يَتَمَكَّنَ أبِي مِنْ إيذائِكَ. سَتُصبِحُ أنتَ مَلِكَ إسْرائِيلَ، وَسَأكُونُ أنا الرَّجُلَ الثّانِيَ بَعدَكَ. أبِي نَفسُهُ يَعلَمُ هَذا.»

И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.

18 و َتَعاهَدَ يُوناثانُ وَداوُدُ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَبَعدَ ذَلِكَ عادَ يُوناثانُ إلَى بَيتِهِ. وَبَقِيَ داوُدُ فِي الحُرشِ. أهلُ زِيفٍ يُخبِرُونَ شاوُلَ عَنْ داوُد

И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си.

19 و َذَهَبَ بَعضُ رِجالِ زِيفٍ إلَى شاوُلَ في جِبعَةَ. وَقالُوا لَهُ: «إنَّ داوُدَ مُختَبِئٌ فِي مِنطَقَتِنا. وَهُوَ فِي حُصُونِ الحُرِشِ، عَلَى تَلِّ حَخِيلَةَ إلَى الجَنُوبِ منْ يَشمُونَ.

Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?

20 ف انزِلْ إلَى هُناكَ مَتَى أحْبَبْتَ. وَنَحْنُ نَتَعَهَّدُ بِتَسلِيمِ داوُدَ لَكَ.»

Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.

21 ف َرَدَّ شاوُلُ: «لِيُبارِكْكُمُ اللهُ لِأنَّ قَلبَكُمْ مَعِي.

И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.

22 ا ذهَبُوا وَتَحَرَّوْا أكثَرَ عَنْ داوُدَ. ارصُدُوا تَحَرُّكاتِهِ وَاعرِفُوا مَنْ يَزُورُهُ هُناكَ. إنَّهُ ذَكِيٌّ وَيَعمَدُ إلَى الحِيلَة.

Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и коя го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

23 ف اذهَبُوا وَحَدِّدُوا كُلَّ المَخابِئِ الَّتِي يَلجَأُ إلَيها، ثُمَّ تَعالَوا وَأطلِعُونِي عَلَى كُلِّ شَيءٍ. حِينَئِذٍ، سَأذهَبُ مَعَكُمْ. إنْ كانَ هُناكَ، سَأجِدُهُ حَتَّى لَوِ اضْطُرَرْتُ لِلبَحثِ في كُلِّ عائلَةٍ مِنْ عائِلاتِ يَهُوذا.»

И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.

24 ف َذَهَبَ الرِّجالُ مِنْ عِندِ شاوُلَ وَرَجِعُوا إلَى زِيفٍ. وَكانَ داوُدُ وَرِجالُهُ فِي بَرِّيَّةِ مَعُونٍ إلَى الجَنُوبِ مِنْ جَشمُونَ.

И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон.

25 ف َذَهَبَ شاوُلُ وَرِجالُهُ بَحثاً عَنْهُ. فَعَلِمَ داوُدُ، فَنَزَلَ إلَى الصَّخرَةِ فِي بَرِّيَّةِ مَعُونٍ. فَلَمّا سَمِعَ شاوُلُ أنَّ داوُدَ ذَهَبَ إلَى هُناكَ، انْطَلَقَ بَحثاً عَنْهُ.

И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон.

26 و َكانَ شاوُلُ عَلَى أحَدِ جانِبَيِّ الجَبَلِ. وَكانَ داوُدُ وَرِجالُهُ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ. فَأخَذَ داوُدُ يَتَحَرَّكُ بِأقصَى سُرعَةٍ مُمكِنَةٍ لِلإفلاتِ مِنْ شاوُلَ. لَكِنَّ شاوُلَ وَرجالَهُ راحُوا يُحاصِرُونَ الجَبَلَ لِيَقطَعُوا الطَّرِيقَ عَلَى داوُدَ وَرِجالِهِ.

И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат.

27 و َفِي هَذِهِ اللَّحظَةِ وَصَلَ رَسُولٌ وَأخبَرَ شاوُلَ: «تَعالَ بِسُرعَةٍ. فَالفِلِسْطِيُّونَ يُهاجِمُونَنا.»

Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.

28 ف َتَوَقَّفَ شاوُلُ عَنْ مُطارَدَةِ داوُدَ وَذَهَبَ لِمُقاتَلَةِ الفِلِسْطِيِّينَ. وَهَذا هُوَ ما دَعا النّاسَ إلَى تَسمِيَةِ ذَلِكَ المَكانِ «الصَّخرَةَ الزَّلِقَةَ.»

Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот.

29 و َغادَرَ داوُدُ بَرِّيَّةَ مَعُونٍ وَذَهَبَ إلَى الحُصُونِ القَرِيبَةِ مِنْ عَينِ جَدْيٍ.

След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади.