1 ق َدْ خَرَجَ مُبَدِّدُ الشُّعُوبِ لِيُهاجِمَكَ يا مَلِكَ أشُّورَ. فَاحْرُسِ الأماكِنَ المُحَصَّنَةَ، راقِبِ الطَّرِيقَ. أعِدَّ تَجهِيزاتِ المَعرَكَةِ، جَهِّزْ نَفسَكَ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ.

Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

2 ل ِأنَّ اللهَ سَيَرُدُّ مَجدَ يَعقُوبَ، لِيَكُونَ كَمَجدِ إسْرائِيلَ. فَقَدْ أخرَبَهُمُ المُخَرِّبُونَ، وَقَدْ أتلَفُوا كُرُومَ إسْرائِيلَ.

Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

3 ت ُرُوسُ محارِبيهِ حَمراءُ، وَثِيابُ جُنُودِهِ قُرمُزِيَّةٌ. مَعدِنُ المَرْكَبةِ يَلمَعُ كَالنّارِ، فِي يَومِ استِعدادِهِ لِلمَعرَكَةِ، وَالرِّماحُ مُهتَزَّةٌ.

Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява, И елховите копия се размахват ужасно.

4 ت َندَفِعُ المَركَباتُ بِعُنْفٍ فِي الشَّوارِعِ، تَتَسابَقُ مَعاً فِي السّاحاتِ. يَبدُونَ مِثلَ مَشاعِلَ. يَندَفِعُونَ كَالبَرقِ.

Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

5 ي ُعطِي المُبَدِّدُ أوامِرَ لِقادَتِهِ، فَيَتَعَثَّرُونَ إذْ يَتَقَدَّمُونَ. يُسرِعُونَ إلَى السُّورِ، وَيَنْصِبُونَ بُرُوجَ الحِصارِ.

Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

6 ا نفَتَحَتْ أبوابُ الفَيَضانِ، وَانْهارَ قَصْرُ المَلِكِ.

Речните порти се отварят, И палата се разрушава.

7 ت ُجَرَّدُ المَلِكَةُ وَتُسْبَى، وَتُؤْخَذُ جَوارِيها بَعِيداً. يَقرَعْنَ عَلَى صُدُورِهِنَّ، وَيَتَنَهَّدْنَ تَنَهُّداً كَهَدِيلِ الحَمامِ.

Решено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенят като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

8 ن ِينَوَى مِثلَ بِرْكَةِ ماءٍ يَرْشَحُ ماؤُها مِنْها بِسُرعَةٍ. يَقُولُ قادَتُها: «تَوَقَّفْ! تَوَقَّفْ!» وَلَكِنْ لا يَلْتَفِتُ أحَدٌ.

Но макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, пак те бягат; Макар да викат - Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

9 ا نهَبُوا الفِضَّةَ! انهَبُوا الذَّهَبِ! لا نِهايَةَ لِلكُنُوزِ مِنْ كَثرَتِها، وَفِيها الكَثِيرُ مِنَ الأشياءِ النَّفِيسَةِ.

Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

10 ف َراغٌ وَدَمارٌ وَخَرابٌ! ذابَتْ قُلُوبٌ وَارتَعَشَتْ أرجُلٌ مِنَ الخَوفِ. اهتّزَّتِ الأبدانُ وَشَحَبَتِ الوُجُوهُ جَميعاً. وَقَدِ ابيَضَّتْ وُجُوهُهُمْ مِنَ الخَوفِ.

Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

11 أ ينَ مَسْكِنُ الأُسُودِ، وَعَرِينُ الأشبالِ؟ أينَ المَكانُ الَّذِي ذَهَبَ إلَيهِ الأسَدُ وَاللَّبُؤَةُ، حَيثُ لا يَخشَى جَرْوُ الأسَدِ أذَى؟

Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

12 ي َجِدُ الأسَدُ طَعاماً كَثِيراً لِجِرائِهِ، وَيَذبَحُ لِلَبُؤاتِهِ. يَملأُ مَغارَتَهُ بِالفَرائِسِ، وَكُهُوفَهُ بِالَّلَحمِ المُمَزَّقِ.

Где е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

13 ي َقُولُ اللهُ القَدِيرُ: «أنا ضِدُّكِ. سَأُحرِقُ مركباتِكِ حَتَّى لا يَبقَى سِوَى الدُّخانِ، وَسَيُقتَلُ أشبالُكِ فِي المَعرَكَةِ. سَأُخرِجُ فَرائِسَكِ مِنَ الأرْضِ، وَصَوتُ رُسُلِكِ لَنْ يُسمَعَ ثانيةً.»

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.