1 أ ُبارِكُ اللهَ ، صَخرَتِي. الَّذِي يُدَرِّبُ يَدَيَّ عَلَى القِتالِ، وَأصابِعِي عَلَى الحَربِ.

(По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

2 ه ُوَ مَحَبَّتِي وَحِصنِي، مَلْجَأِي وَمُنقِذِي وَتُرسِي. إلَيهِ ألجَأُ، فَيَخضَعُ شَعبِي تَحتِي.

Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

3 ي ا اللهُ ، ما هُوَ الإنسانُ حَتَّى تَهتَمَّ بِهِ؟ وَما هُوَ مَولُودُ البَشَرِ لِكَي تُلاحِظَهُ؟

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

4 ك َبُخارٍ هُوَ الإنسانُ يَتَبَدَّدُ سَرِيعاً وَيَختَفِي. كَظِلِّ عابِرٍ حَياتُهُ.

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

5 ش ُقَّ السَّماواتِ، يا اللهُ ، وَانزِلْ. المِسِ الجِبالَ فَتَتَفَجَّرَ دُخاناً.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

6 ا ضرِبْ بِالبُرُوقِ أعدائِيَ وَشَتِّتْهُمْ. أرسِلْ عَلَيهِمْ سِهامَ صَواعِقِكَ وَأربِكْهُمْ.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7 ا نزِلْ مِنَ السَّماءِ، يا اللهُ، وَنَجِّنِي! انشِلْنِي مِنْ هَذِهِ المِياهِ القَوِيَّةِ، مِنْ هَؤُلاءِ الغُرَباءِ خَلِّصْنِي.

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

8 خ َلِّصْنِي مِنْ ذَوِي الوُعُودِ الكاذِبَةِ، وَالحالِفِينَ بِالباطِلِ.

Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

9 ل َكَ، يا اللهُ، أُرَنِّمُ تَرنِيمَةً جَدِيدَةً، سَأُرَنِّمُ لَكَ عَلَى قِيثارَتِي بِعَشْرَةِ أوتارٍ!

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,

10 أ نتَ مَنْ يُخَلِّصُ المُلُوكَ وَيُنَجِّي عَبدَهُ، داوُدَ، مِنْ سَيفِ الأشرارِ.

Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 ف َخَلِّصنِي مِنَ الغُرَباءِ ذَوِي الوُعُودِ الكاذِبَةِ، وَالحالِفِينَ بِالباطِلِ.

Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.

12 أ مّا نَحنُ، فَأولادُنا يَنمُونَ فِي شَبابِهِمْ كَأشجارٍ قَوِيَّةٍ. وَبَناتُنا كَأعمِدَةِ زَوايا مَنحُوتَةٍ لِبِناءِ قَصْرٍ.

Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 م َخازِنُ حُبُوبِنا مَلآنَةٌ مِنْ كُلِّ صِنفٍ وَالخِرافُ فِي حُقُولِنا أُلوفٌ وَمِئاتُ الأُلُوفِ.

Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 ج ُنُودُنا مُسَلَّحُونَ، وَما مِنْ ثَغَراتٍ فِي أسوارِ المَدِينَةِ. لا مَنْ يَخرُجُ إلَى الحَربِ، وَلا مَنْ يَبكِي عَلَى فَقِيدٍ فِي شَوارِعِنا.

Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 ه َنِيئاً لِلَّذِينَ يَنعَمُونَ بِهَذا. هَنِيئاً لِلَّذِينَ إلَهُهُمْ هُوَ يهوه.

Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!