1 « هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ. هِيَ نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

2 ت ُذَبحُ ذَبِيحَةُ الذَّنبِ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ. وَيُرَشُّ دَمُها عَلَى جَوانِبِ المَذبَحِ.

На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.

3 « وَيُقَدَّمُ الكاهِنُ شَحْمَها كُلَّهُ: الذَّيلَ وَالشَّحمَ الَّذِي يُغَطِّي الأحشاءَ،

От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4 و َالكُلْيَتَينِ وَالشَّحمَ الَّذِي حَولَهُما وَالشَّحمَ الَّذِي عَلَى الخاصِرَتَينِ وَمُلحَقاتِ الكَبِدِ. فَيَنْزِعُ مُلحَقاتِ الكَبِدِ مَعَ الكُلْيَتَينِ.

двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците;)

5 ي َأخُذُهُ الكاهِنُ وَيُحْرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ كَتَقدِمَةٍ للهِ. إنَّها ذَبِيحَةُ ذَنبٍ.

и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

6 « يُمكِنُ لِكُلِّ الذُّكُورِ مِنَ الكَهَنَةِ أنْ يَأكُلُوها. يَنبَغِي أكلُها فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ، فَهِيَ نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

7 و َتَنطَبِقُ عَلَى ذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ القاعِدَةُ نَفسُها، أي أنَّ الذَّبِيحَةَ تَكُونُ لِلكاهِنِ الَّذِي يُقَدِّمُها.

Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

8 ح ِينَ يُقَدِّمُ الكاهِنُ ذَبيحَةً صاعِدَةً عَنْ إنْسانٍ، فَإنَّ جِلدَ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ الَّتِي يُقَدِّمُها يَكُونُ لِلكاهِنِ.

А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

9 و َكُلُّ تَقدِمَةِ طَحِينٍ مَخبُوزٍ فِي الفُرنِ، وَكُلُّ تَقدِمَةِ طَحِينٍ مُجَهَّزٍ فِي مِقلاةٍ أوْ عَلَى الصّاجِ فَإنَّها تَكُونُ لِلكاهِنِ الَّذِي يُقَدِّمُها.

И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

10 و َأمّا كُلُّ تَقدِماتِ الطَّحِينِ الأُخرَى، المَمزُوجَةِ بِالزَّيتِ، أوِ الجافَّةِ، فَتَكُونُ لِكُلِّ أبناءِ هارُونَ بِالتَّساوِي. ذَبِيحَةُ السَّلام

А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

11 « هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ ذَبِيحَةِ السَّلامِ الَّتِي يُقَدِّمُها الإنسانُ للهِ:

Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

12 إ نْ قَدَّمَها شَخصٌ كَذَبيحَةِ شُكرٍ، فَلْيُحْضِرْ مَعَ ذَبِيحَةِ الشُّكرِ كَعكاً بِلا خَمِيرٍ مَمزُوجاً بِزَيتٍ، وَرَقائِقَ بِلا خَمِيرٍ مَسكُوباً عَلَيها زَيتٌ، وَأرغِفَةً مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ مَمزُوجَةً بِزَيتٍ بِشَكلٍ جَيِّدٍ.

ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

13 و َلْيُقَدِّمْ هَذِهِ التَّقدِمَةَ مَعَ خُبزٍ مُختَمِرٍ مَعَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ لِلتَّعبِيرِ عَنِ الشُّكرِ.

А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

14 و َيُقَدِّمُ رَغِيفُ خُبزٍ مِنْ كُلِّ نَوْعٍ تَقدِمَةً مَرفُوعَةً للهِ ، فَتَكُونُ هَذِهِ الإرْغِفَةُ مِنْ نَصِيبِ الكاهِنِ الَّذِي يَرُشُّ دَمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ.

И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

15 و َيَنبَغِي أنْ يُؤكَلُ لَحمُ تَقدِمَةِ السَّلامِ الَّتِي لإظْهارِ الشُّكْرِ فِي اليَومِ الَّذِي قُدِّمَتْ فِيهِ. لا تُبْقوا مِنْها شَيئاً إلَى الصَّباحِ.

И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

16 « فَإنْ كانَتِ ذَبِيحَةُ السَّلامِ اختِيارِيَّةً، أوْ بِسَبَبِ نَذْرٍ، فَيَنبَغِي أنْ تُؤكَلَ فِي اليَومِ الَّذِي تُقَدَّمُ فِيهِ. وَما يَتَبَقَّى مِنْها يُؤكَلُ فِي اليَومِ التّالِي.

Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

17 و َما يَتَبَقَّى مِنْ لَحمِ الذَّبِيحَةِ لِليَومِ الثّالِثِ يَنبَغِي حَرقُهُ.

но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

18 إ نْ أكَلَ شَخْصٌ مِنْ لَحمِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ فِي اليَومِ الثّالِثِ، فَإنَّها تُصْبِحُ غَيرَ مَقبُولَةٍ. لا تُحسَبُ لِلَّذِي قَدَّمَها. إنَّها نَتِنَةٌ، وَالَّذِي يَأكُلُ مِنْها مَسؤُولٌ عَنْ خَطِيَّتِهِ.

И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

19 « اللَّحمُ الَّذِي يَمَسُّ أيَّ شَيءٍ نَجِسٍ لا يَنبَغِي أنْ يُؤْكَلَ، فَيَنبَغِي حَرقُهُ بِالنّارِ. أمّا اللَّحمُ الَّذِي لَمْ يَتَنَجَّسْ فَيُمكِنُ لِأيِّ شَخصٍ طاهِرٍ أنْ يَأكُلَهُ.

Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

20 و َأمّا مَنْ يَأكُلُ لَحمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ المُقَدَّمَةِ للهِ بَينَما هُوَ نَجِسٌ، فَيُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.

но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

21 « وَمَنْ يَلمِسُ شَيئاً نَجِساً – سَواءٌ أكانَ نَجاسَةً بَشَرِيَّةً أمْ حَيواناً نَجِساً أمْ أيَّ شَيءٍ كَرِيهٍ – ثُمَّ يَأكُلُ لَحْماً مِنْ ذَبِيحَةٍ سَلامٍ مُقَدَّمَةٍ للهِ ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.»

Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

22 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

23 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: لا تَأكُلُوا أيَّ شَحمٍ مِنْ ثَورٍ أوْ غَنَمٍ أوْ ماعِزٍ.

Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

24 ا سْتَخدِمُوا شَحْمِ الحَيوانِ المَيْتِ أوْ الحَيوانِ الَّذِي قُتِلَ وَتُرِكَ فِي أيِّ غَرَضٍ آخَرَ، لَكِنْ لا تَأكُلُوهُ.

Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.

25 إ نْ أكَلَ أحَدٌ شَحْماً مِنْ حَيوانٍ مُقَدَّمٍ للهِ ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.

Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

26 « لا تَأكُلُوا دَماً، لا دَمَ طَيرٍ وَلا حَيوانٍ، فِي كُلِّ الأماكِنِ الَّتِي تَقطُنُونَ فِيها.

И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

27 م َنْ يَأْكُلُ دَماً مِنكُمْ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.» نَصِيبُ الكَهَنَة

Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

28 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

29 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: مَنْ يُقَدِّمُ مِنكُمْ ذَبِيحَةَ سَلامٍ للهِ ، يَنبَغِي أنْ يُحْضِرَ بِنَفسِهِ ذَبِيحَةَ السَّلامِ للهِ ،

Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

30 و َأنْ يُحْضِرَ التَّقدِماتِ للهِ بِيَدَيهِ. فَلْيُحْضِرِ الشَّحمَ مَعَ صَدْرِ الحَيوانِ لِلكاهِنِ، وَيَرْفَعْهُ تَقْدِمَةً فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

31 و َيُحرِقُ الشَّحمَ عَلَى المَذبَحِ. يَكُونُ الصَّدرُ لِهارُونَ وَأبْنائِهِ.

А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

32 و َتُعْطَى الفَخذُ اليُمنَى مِنْ ذَبيحَةِ السَّلامِ تَقدِمَةً لِلكاهِنِ.

И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

33 ف َتَكُونُ الفَخذُ اليُمنَى مِنْ نَصِيبِ مَنْ يُقَدِّمُ دَمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ وَشَحمَها مِنْ بَنِي هارُونَ.

Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

34 ف َقَدْ خَصَّصْتُ صَدْرَ وَفَخذَ التَّقدِمَةِ الَّتِي رُفِعَتْ فِي حَضرَةِ اللهِ لِهارُونَ الكاهِنِ وَأبْنائِهِ نَصِيباً دائِماً لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِ السَّلامِ الَّتِي يُقَدِّمُها بَنُو إسْرائِيلَ.»

Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

35 ه َذا هُوَ نَصِيبُ هارُونَ وَأبْنائِهِ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ المُعَدَّةِ بِالنّارِ مُنذُ تَعيِينِهِمْ لِيَخدِمُوا كَكَهَنَةٍ للهِ.

Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

36 أ مَرَ اللهُ بِإعطاءِ هَذِهِ الأجزاءِ لَهُمْ مِنْ وَقْتِ مَسْحِهِمْ كَكَهَنَةٍ، نَصِيباً دائِماً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ جَيلاً بَعْدَ جَيلِ.

който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

37 ه َذِهِ هِيَ قَواعِدُ تَقدِيمِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ، وَتَقدِماتِ الطَّحِينِ وَذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَتَقدِماتِ تَعيِينِ الكَهَنَةِ وَذَبِيحَةِ السَّلامِ.

Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

38 أ عطَى اللهُ هَذِهِ الوَصايا لِمُوسَى عَلَى جَبَلِ سِيناءَ حِينَ أمَرَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يُقَدِّمُوا تَقدِماتِهِمْ للهِ فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ.

който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.