1 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَمِعَ هِيرُودُسُ والِي الجَلِيلِ عَنْ يَسُوعَ.

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2 ف َقالَ لِخُدّامِهِ: «إنَّهُ يُوحَنّا المَعمَدانُ، قامَ مِنَ المَوتِ، وَلِهَذا تُجرَى المُعجِزاتُ بِواسِطَتِهِ!» مَقْتَلُ يُوحَنّا المَعْمَدان

и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3 ف َهِيرُودُسُ هُوَ الَّذِي قَبَضَ عَلَى يُوحَنّا وَوَضَعَهُ فِي السِّجنِ، وَهَذا بِسَبَبِ هِيرُودِيّا زَوجَةِ أخِيهِ فِيلِبُّسَ،

Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

4 ل أنَّ يُوحَنّا قالَ لِهِيرُودُسَ: «لا يَحِقُّ لَكَ أنْ تَأخُذَ زَوجَةَ أخِيكَ.»

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 ل ِهَذا كانَ هِيرُودُسُ يُرِيدُ قَتلَهُ، وَلَكِنَّهُ كانَ يَخافُ مِنَ النّاسِ، لِأنَّهُمِ كانُوا يَعتَبِرُونَ يُوحَنّا نَبِيّاً.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6 ل َكِنْ لَمّا جاءَ يَومُ عِيدِ مِيلادِ هِيرُودُسَ، رَقَصَتِ ابنَةُ هِيرُودِيّا أمامَهُ وَأمامَ ضُيُوفِهِ، فَأسعَدَتْ هِيرُودُسَ جِدّاً،

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7 ح َتَّى إنَّهُ وَعَدَ وَأقسَمَ بِأنْ يُعطِيَها ما تَطلُبُهُ مَهْما كانَ.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 ل َكِنَّ أُمَّها كانَتْ قَدْ لَقَّنَتْها ما تَطلُبُ، فَقالَتْ: «أعطِنِي رَأسَ يُوحَنّا المَعْمَدانِ هُنا عَلَى طَبَقٍ.»

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

9 ف َحَزِنَ المَلِكُ، لَكِنَّهُ أمَرَ بِتَلبِيَةِ طَلَبِها بِسَبَبِ قَسَمِهِ، وَاحْتِراماً لِضُيُوفِهِ.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 ف َأرسَلَ مَنْ يَقطَعُ رَأسَ يُوحَنّا فِي السِّجنِ.

И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

11 ث ُمَّ أُحضِرَ رَأسُهُ عَلَى طَبَقٍ وَأُعطِيَ لَها، فَأعطَتْهُ لِأُمِّها.

И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 ح ِينَئِذٍ أتَى تَلامِيذُ يُوحَنّا وَأخَذُوا جَسَدَهُ وَدَفَنُوهُ. ثُمَّ ذَهَبُوا وَأخبَرُوا يَسُوعَ بِما حَدَثَ. يَسُوعُ يُطعِمُ أكثَرَ مِنْ خَمسةِ آلاف

А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 و َعِندَما سَمِعَ يَسُوعُ بِهَذا، رَكِبَ قارِباً وَذَهَبَ إلَى مَكانٍ مُنعَزِلٍ. فَعَرَفَتِ الجُمُوعُ ذَلِكَ، وَخَرَجُوا مِنْ مُدُنِهِمْ مَشْياً عَلَى الأقدامِ وَتَبِعُوهُ.

А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 و َعِنْدَ نُزُولِهِ إلَى الشّاطِئِ، رَأى جَمْعاً كَبِيراً، فَتَحَنَّنَ عَلَيهُمْ، وَشَفَى المَرضَى مِنْهُمْ.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 و َفِي المَساءِ، جاءَ تَلامِيذُهُ وَقالُوا لَهُ: «هَذا المَكانُ مَعزُولٌ وَالوَقتُ مُتَأخِّرٌ جِدّاً، فَاصرِفِ النّاسَ لِيَذهَبُوا إلَى القُرَى وَيَشتَرُوا طَعاماً لَهُمْ.»

А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

16 ل َكِنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُمْ: «لا داعيَ لِذَهابِهِمْ، أعطُوهُمْ أنتُمْ شَيئاً لِيَأكُلُوا.»

А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 ف َقالَ لَهُ تَلامِيذُهُ: «لَيسَ لَدَينا شَيءٌ هُنا سِوَى خَمسَةِ أرغِفَةٍ مِنَ الخُبزِ وَسَمَكَتِينِ.»

А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أحضِرُوها إلَيَّ.»

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 و َأمَرَ النّاسَ بِالجُلُوسِ عَلَى العُشْبِ. ثُمَّ أخَذَ يَسُوعُ أرغِفَةَ الخُبزِ الخَمسَةَ وَالسَّمَكَتِيْنِ، وَشَكَرَ اللهَ رافِعاً عَينَيهِ إلَى السَّماءِ. ثُمَّ قَسَّمَها وَأعطَى الأرغِفَةَ لِتَلامِيذِهِ فَوَزَّعُوها عَلَى النّاسِ.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 ف َأكَلُوا وَشَبِعُوا جَمِيعاً. وَرَفَعُوا ما تَبَقَّى مِنَ الطَّعامِ، فَكانَ اثنَتي عَشْرَةَ سَلَّةً مَملوءَةً بِالكِسَرِ.

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 و َقَدْ كانَ عَدَدُ الَّذِينَ أكَلُوا خَمسَةَ آلافِ رَجُلٍ، ما عَدا النِّساءِ وَالأطفالِ. يَسُوعُ يَمشِي عَلَى الماء

А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 ث ُمَّ طَلَبَ يَسُوعُ مِنْ تَلامِيذِهُ أنْ يَركَبوا القارِبَ وَيَسبِقُوهُ إلَى الضِّفَّةِ الأُخرَى، بَينَما يَصرِفُ هُوَ الجَمْعَ.

И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 و َبَعدَما صَرَفَهُمْ، صَعِدَ إلَى الجَبَلِ وَحدَهُ لِيُصَلِّي. وَعِندَما جاءَ المَساءُ كانَ هُناكَ وَحِيداً.

И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 و َكانَ القارِبُ قَدْ صارَ في مَنتَصَفِ البُحَيرَةِ، وَالأمواجُ تَصطَدِمُ بِهِ بِشِدَّةٍ، لِأنَّ الرِّيحَ كانَتْ مُعاكِسَةً لاتِّجاهِ القارِبِ.

А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 و َقَبلَ الفَجرِ بِقَلِيلٍ، جاءَ يَسُوعُ إلَيْهِمْ ماشِياً عَلَى البُحَيرَةِ.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 ف َلَمّا رَآهُ تَلامِيذُهُ ماشِياً عَلَى البُحَيرَةِ ارتَعَبُوا مِنَ الخَوفِ، وَقالُوا «إنَّهُ شَبَحٌ،» وَمِنْ خَوفِهِمْ صَرَخُوا.

А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ عَلَى الفَورِ: «تَشَجَّعُوا، إنَّهُ أنا، لا تَخافُوا.»

И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 ف َأجابَهُ بُطرُسُ: «يا رَبُّ إنْ كانَ هَذا أنتَ حَقّاً، فَمُرنِي أنْ آتِيَ إلَيكَ ماشِياً عَلَى الماءِ.»

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 ف َقالَ لَهُ: «تَعالَ.» فَنَزَلَ بُطرُسُ مِنَ القارِبِ وَمَشَى عَلَى الماءِ باتِّجاهِ يَسُوعَ.

А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 ل َكِنْ عِندَما انتَبَهَ بُطرُسُ إلَى الرِّيحِ الشَّدِيدَةِ، خافَ وَابتَدَأ يَغرَقُ، وَصَرَخَ: «يا رَبُّ أنقِذنِي.»

Но като виждаше вятърът, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 ف َمَدَّ يَسُوعُ يَدَهُ عَلَى الفَورِ وَأمسَكَ بِهِ، وَقالَ لَهُ: «يا قَلِيلَ الإيمانِ، لِماذا شَكَكْتَ؟»

И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 و َعِندَما صَعِدَ يَسُوعُ وَبُطرُسُ إلَى القارِبِ، تَوَقَّفَتِ الرِّيحُ.

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 و َالَّذِينَ كانُوا فِي القارِبِ سَجَدُوا لِيَسُوعَ وَقالُوا: «أنتَ ابْنُ اللهِ حَقّاً.» يَسُوعُ يُشفِي كَثِيرِين

А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 و َلَمّا عَبَرُوا البُحَيرَةَ، وَصَلُوا إلَى مِنْطَقَةِ جَنِّيسارَتَ.

И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

35 و َإذْ عَرَفَ سُكّانُ تِلكَ المِنطَقَةِ يَسُوعَ، أعلَنُوا فِي كُلِّ المِنطَقَةِ المُحِيطَةِ عَنْ مَجِيئِهِ، فَأحضَروا إلَيهِ جَمِيعَ المَرضَى،

И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 و َتَوَسَّلُوا إلَيهِ بِأنْ يَسمَحَ لَهُمْ بِلَمْسِ طَرَفِ ثَوبِهِ فَقَط. وَكُلُّ الَّذِينَ لَمَسُوهُ نالُوا الشِّفاءَ.

и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.