1 ه َنِيئاً لِمَنْ يَعِيشُونَ فِي طَهارَةٍ، الَّذِينَ يَتَّبِعُونَ تَعالِيمَ اللهِ.

(По слав. 118). По еврейски азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

2 ه َنِيئاً لِمَنْ يَحفَظُونَ وَصاياهُ، وَيَطلُبُونَهُ مِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ.

Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

3 ل ا يَصنَعُونَ الشَّرَّ أبَداً. بَلْ يَتَّبِعُونَ طُرُقَهُ.

Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

4 أ عطَيتَنا وَصاياكَ، وَأمَرتَنا بِأنْ نَحفَظَها بِدِقَّةٍ.

Ти си ни заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

5 آ هِ، لَيتَنِي كُنتُ أكثَرَ ثَباتاً فِي حِفظِ شَرائِعِكَ.

Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазя Твоите повеления!

6 ح َينَئِذٍ لا أخْجَلُ بَلْ أتَأمَّلُ جَميعَ وَصاياكَ.

Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

7 م ِنْ قَلبٍ نَقِيٍّ أحمَدُكَ لأنَّكَ عَلَّمتَنِي أحكامَكَ المُنصِفَةَ.

Ще Те славя с праведно сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

8 ل ا تَترُكنِي طَوِيلاً لأنِّي أُطِيعُ شَرائِعَكَ حَقّاً. — ب —

Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

9 ك َيفَ يُنَقِّي الشّابُّ نَفسَهُ؟ بِحِفْظِهِ وَصاياكَ.

Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.

10 م ِنْ كُلِّ قَلبِي أطلُبُكَ، فَاحفَظْنِي مِنْ أنْ أضِلَّ عَنْ وَصاياكَ.

От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

11 خ َزَّنتُ كَلامَكَ فِي قَلبِي لِئَلّا أُخطِئَ إلَيكَ.

В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.

12 ت َبارَكْ، يا اللهُ. عَلِّمْنِي شَرائِعَكَ.

Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.

13 ب ِشَفَتَيَّ أُخبِرُ بِكُلِّ الأحكامِ الخارِجَةِ مِنْ فَمِكَ.

С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.

14 ب ِوَصايا عَهدِكَ أُسَرُّ، كَمَنْ يَبتَهِجُ بِثَروَةٍ عَظِيمَةٍ.

В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.

15 أ حكامُكَ أتَأمَّلُها وَطُرُقُكَ بِحِرصٍ أفحَصُها.

За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.

16 ش َرائِعُكَ لَذَّتِي، وَلا أنْسَى كَلامَكَ أبَداً. — ج —

В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забавя Твоето слово.

17 ك افِئْ عَبدَكَ بِسَخاءٍ، فَأحيا وَأحفَظَ وَصاياكَ.

Гимел Показвай щедростта на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

18 ا فتَحْ عَينَيَّ حَتَّى أرَى عَجائِبَ تَعالِيمِكَ.

Отвори очите ми За да гледам чудесните неща в Твоя закон.

19 غ َرِيبٌ أنا فِي هَذِهِ الأرْضِ، فَلا تُخْفِ وَصاياكَ عَنِّي.

Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

20 ت َلتَهِبُ نَفسِي شَوقاً إلَى أحكامِ شَرِيعَتِكَ فِي كُلِّ حِينٍ.

Душата ми се изнурява от копнежа, Който искам винаги към Твоите съдби.

21 أ نتَ تُوَبِّخُ المُتَكَبِّرِينَ الَّذِينَ يَضِلُّونَ عَنْ وَصاياكَ. مَلعُونُونَ هُمْ!

Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

22 ح َفِظْتُ عَهدَكَ، فَانزِعْ عَنِّي الهُزءَ وَالازدِراءَ.

Отдаличи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

23 ق ادَةٌ قَدْ يَجلِسُونَ لِيَتَآمَرُوا عَلَيَّ، وَأنا عَبدَكَ أتَامَّلُ فِي أحكامِكَ.

Даже първенци седнаха и говориха против мене; Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

24 أ تَلَذَّذُ بِوَصايا عَهدِكَ. تَعالِيمُكَ هِيَ نَصائِحِي. — د —

Твоите свидетелства наистина са моя наслада И мои съветници.

25 أ مّا الآنَ، فَأنا عَلَى وَشَكِ المَوتِ، فَأحْيِنِي كَوَعدِكَ.

Делет. Душата ми прилепва за пръстта; Съживи ме според словото Си.

26 ل َكَ اعتَرَفتُ بِطُرُقِي فَاسْتَجَبْتَ. فَعَلِّمنِي أحكامَكَ.

Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

27 ف َهِّمْنِي كَيفَ أحفَظُ وَصاياكَ، وَسَأتَأمَّلُ فِي أعْمالِكَ العَجِيبَةِ.

Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

28 م ُتعَبٌ وَكَئِيبٌ أنا، فَارفَعْنِي بِحَسَبِ وَعدِكَ.

Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Ти.

29 م ِنَ الطُّرُقِ المُخادِعَةِ احفَظْنِي، وَأنعِمْ عَلَيَّ بِشَرِيعَتِكَ.

Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.

30 ا ختَرتُ أنْ أكُونَ وَفِيّاً لَكَ، أتَفَحَّصُ بِدِقَّةٍ أحكامَكَ.

Пътят на истината избрах; Трите съдби поставих пред себе си;

31 ب ِعَهدِكَ تَعَلَّقتُ، يا اللهُ ، فَلا تُذِلَّنِي!

Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

32 ط اعَةُ وَصاياكَ مُتعَتِي لأنَّكَ تُفَرِّحُ قَلبِي! — ه —

Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

33 ي ا اللهُ ، عَلِّمْنِي شَرائِعَكَ وَبِثَباتٍ سَأتبَعُها.

Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

34 أ عطِنِي فَهماً لأُطِيعَ تَعالِيمَكَ، لِكَي أتبَعَها مِنَ القَلبِ.

Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

35 ا هدِنِي عَبرَ سُبُلِ وَصاياكَ لأنِّي بِها أتَلَذَّذُ.

Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

36 ح َوِّلْ قَلبِي إلَى وَصايا عَهدِكَ، لا إلَى الغِنَى وَالمَكْسَبِ.

Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

37 ح َوِّلْ عَينَيَّ عَنِ التَّوافِهِ. أعِنِّي فَأحيا كَما تُرِيدُ.

Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

38 ا حفَظْ وُعُودَكَ لِي، أنا عَبدَكَ، تِلكَ الوُعُودَ الَّتِي تَجْعَلُ النّاسَ يُوَقِّرُونَكَ.

Потвърди словото Си към слугата Си, Което ще води към страх от Тебе.

39 ا نزَعِ العارَ الَّذِي أخشاهُ، لأنَّ أحكامَ شَرِيعَتِكَ صالِحَةٌ.

Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

40 ه ا أنا أتُوقُ لِشَرائِعِكَ، فَأرِنِي مَراحِمَكَ لِكَي أحيا! — و —

Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

41 أ رِنِي يا اللهُ رَحمَتَكَ وَمَحَبَّتَكَ. أنقِذنِي كَوَعدِكَ.

Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

42 ع ِندَئِذٍ سَأُجاوِبُ الَّذِينَ يُعيِّرُونَنِي، لأنِّي بِكَلامِكَ أثِقُ!

Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

43 أ عِنِّي فَأتَكَلَّمَ دَوماً بِحَقِّ كَلِمَتِكَ، فَإنِّي عَلَى أحكامِكَ مُتَوَكِّلٌ.

И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

44 إ لَى الأبَدِ وَالدَّهرِ سَأتَّبِعُ أحكامَكَ.

Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове:

45 ل أنِّي فِي رُحْبٍ سَأحيا، لأنِّي أسعَى إلَى حِفظِ أحكامِكَ.

И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

46 س َأُحَدِّثُ مُلُوكاً بِعَهدِكَ بِجَسارَةٍ وَبِلا خَجَلٍ.

Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

47 و َبِوَصاياكَ الَّتِي أُحِبُّ سَأتَلَذَّذُ.

И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

48 أ قسَمْتُ عَلَى الوَلاءِ لِوَصاياكَ الَّتِي أُحِبُّ، وَسَأتَفَكَّرُ فِي شَرائِعِكَ. — ز —

Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

49 ا ذكُرْ وَعدَكَ لِي، أنا عَبدَكَ، فَلِي بِهِ رَجاءٌ.

Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.

50 ف ِي مُعاناتِي، هَذِهِ هِيَ تَعزِيَتِي. وُعُودُكَ تُحيِينِي!

Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.

51 ا لمُتَكَبِّرُونَ سَخِرُوا بِي كَثِيراً، لَكِنِّي لا أنْحَرِفُ عَنْ وَصاياكَ أبَداً.

Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.

52 أ حكامُكَ القَدِيمَةُ، يا اللهُ ، أذكُرُها، فَأتَعَزَّى.

Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.

53 ي ُخِيفُنِي أُولَئِكَ الأشرارُ، الَّذِينَ تَرَكُوا تَعالِيمَكَ.

Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.

54 ك َالمُوسِيقَى فِي بَيتِي هِيَ شَرائِعُكَ.

Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.

55 ف ِي اللَّيلِ أتَذَكَّرُ اسْمَكَ يا اللهُ ، وَشَرِيعَتَكَ أحفَظُ.

Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.

56 ي َحدُثُ هَذا لِي، لأنِّي أحفَظُ أحكامَكَ. — ح —

Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.

57 أ نتَ نَصِيبِي يا اللهُ. لِذا صَمَّمتُ أنْ أُطِيعَ وَصاياكَ.

Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

58 ب ِكُلِّ كَيانِي أشتَهِي أنْ أخدِمَكَ، فَارحَمْنِي كَوَعدِكَ.

Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.

59 ت َأمَّلتُ خَطَواتِي، لِكَي أُعِيدَها إلَى شَرائِعِكَ.

Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

60 س ارَعتُ إلَى حِفظِ وَصاياكَ وَلَمْ أُبطِئْ.

Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.

61 م َصائِدُ الأشرارِ تَتَرَبَّصُ بِي، لَكِنِّي لا أنسَى أبَداً تَعالِيمَكَ.

Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.

62 ف ِي مُنتَصَفِ اللَّيلِ أصحُو، وَأنهَضُ لأشكُرَكَ عَلَى عَدلِ أحكامِكَ.

По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.

63 ص َدِيقٌ أنا لِكُلِّ عابِدِيكَ الَّذِيِنَ يَهابُونَكَ، صَدِيقٌ لِكُلِّ الَّذِينَ يَحفَظُونَ وَصاياكَ.

Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.

64 ر َحمَتُكَ، يا اللهُ ، تَملأُ الأرْضَ. عَلِّمْنِي شَرائِعَكَ. — ط —

Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.

65 ك ُنْتَ، يا اللهُ ، كَرِيماً مَعَ عَبدِكَ، تَماماً كَوَعدِكَ.

Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.

66 ع َلِّمْنِي التَّعَقُّلَ وَالمَعرِفَةَ، لأنِّي بِوَصاياكَ أثِقُ.

Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.

67 ف َقَبلَ أنْ أعانيَ مِنَ الذُلِّ، كُنْتُ قَدْ تِهْتُ عَنْكَ. أمّا الآنَ فَسأُطيعُ كَلامَكَ.

Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.

68 ك َرِيمٌ أنتَ وَصانِعٌ خَيْراً مَعَ النّاسِ، فَعَلِّمنِي وَصاياكَ.

Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.

69 ا لمُتَفاخِرُونَ حاكُوا حَولِي كَذِباً، غَيرَ أنِّي حَفِظتُ وَصاياكَ مِنَ القَلبِ.

Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

70 أ غبِياءُ هُمْ! أمّا أنا فَأتَلَذَّذُ بِتَعالِيمِكَ.

Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.

71 ح َسَنٌ أنِّنَي تَذَلَّلْتُ، إذْ تَعَلَّمتُ شَرائِعَكَ.

Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.

72 ص الِحَةٌ هِيَ تَعالِيمُكَ لِي. هِيَ أثمَنُ مِنْ ألفِ قِطعَةٍ مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ. — ي —

Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.

73 ي َداكَ صَنَعَتانِي وَهُما تَسنِدانِنِي. أعِنِّي فَأتَعَلَّمَ وَأفهَمَ وَصاياكَ.

Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

74 خ ائِفُوكَ يَرَونَنِي فَيَفرَحُونَ، لأنِّي عَلَى كَلِمَتِكَ أتَّكِلُ.

Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.

75 ي َقِينِي، يا اللهُ ، أنَّ أحكامَكَ مُنصِفَةٌ، وَأنَّ عِقابَكَ لِي كانَ صَواباً.

Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.

76 أ مّا الآنَ فَعَزِّنِي بِرَحمَتِكَ. كَما وَعَدتَ عَبدَكَ.

Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.

77 ل ِتُقابِلْنِي رَحمَتُكَ فَأحيا فَأنا أتَلَذَّذُ بِتَعالِيمِكَ.

Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.

78 ل ِيُخزَ هَؤُلاءِ المُنتَفِخُونَ لأنَّهُمْ ظُلماً اتَّهَمُونِي. أمّا أنا فَتَأمَّلتُ فَرائِضَكَ.

Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила.

79 ل ِيتَ عابِدِيكَ وَعارِفِي عَهدِكَ يَرجِعُونَ إلَيَّ.

Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

80 أ عِنِّي فَأُخْلِصَ لِشَرائِعِكَ، فَلا أُخزَى أبَداً. — ك —

Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.

81 أ تَحَرَّقُ شَوقاً لِخَلاصِكَ. مُنتَظِرٌ أنا واضِعاً فِي كَلامِكَ رَجائِي!

Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; Но аз се надявам, на Твоето слово.

82 ك َلَّتْ عَينايَ انتِظاراً لأمرِكَ، فَمَتَى سَتُعَزِّينِي؟

Очите ми чезнат за изпълнение на словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

83 ح َتَّى عِندَما أُصبِحُ عَجُوزاً كَإناءِ خَمرٍ قَدِيمٍ عَلَى كَوْمَةِ قُمامَةٍ، لَنْ أنسَى شَرائِعَكَ.

Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

84 ح َتَّى مَتَى يَحيا عَبدُكَ قَبلَ أنْ تَقتَصَّ مِنْ مُضطَهِدِيَّ؟

Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

85 ا لمُتَغَطرِسُونَ أقامُوا لِي كَمائِنَ. عَلَى نَقِيضِ شَرِيعَتِكَ تَصَرَّفُوا.

Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

86 ا ضطَهَدُونِي بِلا سَبَبٍ. كُلُّ وَصاياكَ يُعتَمَدُ عَلَيها، فَأعِنِّي يا اللهُ!

Всичките Твои заповеди са верни; Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

87 ك ادَ هَؤُلاءِ أنْ يُمِيتُونِي، وَأنا ما تَوَقَّفتُ يَوماً عَنْ طاعَةِ وَصاياكَ.

Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

88 أ حيِنِي بِرَحمَتِكَ، فَأحفَظَ الوَصايا الَّتِي أعطَيتَها. — ل —

Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

89 إ لَى الأبَدِ سَتَثبُتُ كَلِمَتُكَ فِي السَّماءِ، يا اللهُ.

Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

90 ت َظَلُّ أمانَتُكَ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ! فَقَدْ أسَّستَ الأرْضَ، وَها هِيَ قائِمَةٌ.

Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

91 ك ُلُّ شَيءٍ قائِمٌ اليَومَ بِفَضلِ عَدلِكَ، لأنَّ كُلَّ شَيءٍ يَخدِمُكَ.

Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

92 ل َولا أنَّ تَعالِيمَكَ هِيَ مَسَرَّتِي لَهَلَكْتُ فِي آلامِي وَمُعاناتِي.

Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

93 و َصاياكَ لَنْ أنساها لأنِّي بِسَبَبِها حَيِيتُ.

До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

94 ل َكَ أنا فَأنقِذنِي، لأنِّي أشتَهِي أنْ أُطِيعَ وَصاياكَ.

Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила

95 أ مِلَ الأشرارُ أنْ يُهلِكُونِي، لَكِنِّي ظَلَلتُ أُحاوِلُ فَهمَ عَهدِكَ.

Нечестивите ме чакат за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

96 أ درَكتُ أنَّ لِكُلِّ شَيءٍ حُدُودَهُ، أمّا وَصاياكَ فَلا حُدُودَ لَها! — م —

Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

97 آ هِ كَمْ أُحِبُّ تَعالِيمَكَ، كُلَّ الوَقتِ أتَأمَّلُها.

Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.

98 و َصاياكَ تَجعَلُنِي أحكَمَ مِنْ أعدائِي لأنَّها دائِماً مَعِي.

Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

99 ج َعَلْتَنِي أعقَلَ حَتَّى مِنْ كُلِّ مُعَلِّمِيَّ لأنِّي أتَفَكَّرُ فِي عَهدِكَ.

По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.

100 أ حكَمُ مِنَ الشُّيُوخِ أنا لأنِّي أُطِيعُ وَصاياكَ.

По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

101 م َنَعْتُ نَفسِي عَنْ عَمَلِ الشَّرِّ لِكَي أُطِيعَ وَصاياكَ.

От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.

102 ل َمْ أنْحَرِفْ عَنْ أحْكامِكَ، لأنَّكَ عَلَّمتَنِي إيّاها!

От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

103 م ا أحلَى كَلامَكَ! أحلَى مِنَ العَسَلِ فِي فَمِي!

Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.

104 ت َجعَلُنِي تَعالِيمُكَ حَكِيماً، لِذا أُبغِضُ الباطِلَ. — ن —

Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

105 ك َمِصباحٍ لِقَدَمَيَّ كَلامُكَ، يُنِيرُ سَبِيلِي.

Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

106 ن َذَرتُ أنْ أحفَظَ أحكامَكَ المُنصِفَةَ، وَسَأُوفِي.

Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

107 ك َثِيراً ما عانَيتُ يا اللهُ ، فَأحْيِنِي بِحَسَبِ وَعدِكَ.

Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

108 ا قبَلْ حَمدِيَ يا اللهُ ، وَشَرائِعَكَ عَلِّمنِي.

Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

109 أ حمِلُ رُوحِي دائِماً عَلَى راحَتِي، لِكَي لا أنسَى أبَداً تَعالِيمَكَ.

Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

110 ن َصَبَ الأشرارُ لِي مَصائِدَ، لَكِنِّي لَمْ أعْصِ وَصاياكَ.

Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

111 إ لَى الأبَدِ سَأتَّبِعُ عَهدَكَ، لأنِّي أتَلَذَّذُ بِهِ.

Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

112 س َأُكَرِّسُ قَلبِي عَلَى الدَّوامِ لِطاعَةِ شَرائِعِكَ حَتَّى النِّهايَةِ! — س —

Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

113 أ َكْرَهُ أفكارَ المُتَقَلقِلِينَ. أمّا تَعالِيمُكَ فَأُحِبُّها.

Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.

114 س ِتْرِي أًنتَ وَتُرسِي، بِكَلامِكَ أثِقُ.

Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.

115 ا بتَعِدُوا عَنِّي أيُّها الأشرارُ فَأحفَظَ وَصايا إلَهِي.

Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

116 أ سْنِدْنِي حَسَبَ وَعدِكَ فَأحيا، وَلا تَخذِلنِي فِي آمالِي.

Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.

117 أ سْنِدْنِي فَأَنجُوَ، وَألتَزِمَ بِشَرائِعِكَ كُلَّ حَياتِي.

Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.

118 ت َرفُضُ الَّذِينَ يُضِلُّونَ عَنْ شَرائِعِكَ وَتُظهِرُ خِداعَهُمْ.

Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.

119 أ نتَ تَنبُذُ كُلَّ أشْرارِ الأرْضِ كَالنِّفايَةِ. لِذا أُحِبُّ وَصايا عَهدِكَ.

Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.

120 ج ِسْمِي يَرتَعِدُ خَوفاً، فَأنا أخافُ وَأُوَقِّرُ أحكامَكَ. — ع —

Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.

121 ع ادِلاً وَمُنصِفاً كُنتُ، فَلا تَترُكْنِي فِي أيدِي ظالِمِيَّ.

Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;

122 ا ضْمَنْ خَيْرَ عَبْدِكَ. لا تَسمَحْ للمُتَغَطرِسِينَ بِأنْ يَظلِمُونِي.

Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

123 ك َلَّتْ عَينايَ مِنِ انتِظارِ خَلاصِكَ وَانتِظارِ وَعدِكَ البارِّ.

Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.

124 ع امِلْ عَبدَكَ حَسَبَ رَحْمَتِكَ، وَشَرائِعَكَ عَلِّمْنِي.

Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.

125 ع َبدُكَ أنا، فَأعِنِّي عَلَى الفَهمِ لأعرِفَ عَهدَكَ.

Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.

126 آ نَ لَكَ أنْ تَفعَلَ شَيئاً يا اللهُ ، لأنَّ الشَّعبَ يَكسِرُونَ شَرِيعَتَكَ.

Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.

127 ل ِهَذا السَّبَبِ، أُحِبُّ وَصاياكَ. أكثَرَ مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ.

Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.

128 ل ِهَذا أُطِيعُ كُلَّ تَعالِيمِكَ، وَأُبغِضُ طُرُقَ الكَذِبِ. — ف —

Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.

129 ع َجِيبٌ هُوَ عَهدُكَ، لِهَذا أحفَظُ كُلَّ وَصاياهُ.

Пе. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.

130 ك َبابِ نُورٍ مَفتُوحٍ يُنِيرُ كَلامُكَ حَتَّى البُسَطاءُ يَفْهَمُونَهُ.

Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.

131 أ لهَثُ مُتَلَهِّفاً مُنتَظِراً أنْ أدرُسَ وَصاياكَ.

Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.

132 ا نتَبِهْ لِي وَعَزِّنِي كَعادَتِكَ مَعَ الَّذِينَ يُحِبُّونَكَ.

Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

133 ك َما وَعَدتَ يا اللهُ اهدِنِي وَلا تَسمَحْ لِلشَّرِّ بِأنْ يَسُودَ عَلَيَّ.

Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

134 م ِنَ استِبدادِ النّاسِ خَلِّصْنِي، فَأُطِيعَ فَرائِضَكَ.

Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.

135 أ شرِقْ بِنُورِ حَضرَتِكَ عَلَى خادِمِكَ، وَفَهِّمْنِي أحْكامَكَ.

Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.

136 ج َداوِلُ دُمُوعٍ تَجرِي عَلَى وَجهِي لأنَّ شَعبَكَ لا يُطِيعُونَ تَعالِيمَكَ. — ص —

Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.

137 أ نتَ يا اللهُ بارٌّ، وَأحكامُكَ مُنصِفَةٌ وَمُستَقِيمَةٌ.

Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.

138 ا لعَهدُ الَّذِي قَطَعْتَهُ صالِحٌ وَجَدِيرٌ بِالثِّقَةِ.

Постановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.

139 ا شتَعَلْتُ غَيرَةً لأنَّ أعدائِي نَسُوا كَلامَكَ.

Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

140 ق َدْ جَرَّبْتُ كَلامَكَ، وَعَبدُكَ أحَبَّهُ كَثِيراً.

Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.

141 ص َغِيرٌ أنا، وَرُبَّما الآخَرُونَ لا يَحتَرِمُونَنِي، لَكِنِّي لا أنسَى أبَداً وَصاياكَ.

Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.

142 خ الِدٌ هٌوَ بِرُّكَ، وَتَعالِيمُكَ حَقَّةٌ وَمَوثُوقَةٌ.

Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

143 ح َتَّى لَو لاقَتنِي مَصائِبُ وَضِيقاتٌ، فَسَأظَلُّ أجِدُ فِي وَصاياكَ مَسَرَّتِي.

Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

144 ع ُهُودُكَ صالِحَةٌ وَمُنصِفَةٌ إلَى الأبَدِ. أعِنِّي عَلَى فَهمِها فَأحيا. — ق —

Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.

145 ش َرائِعُكَ أحفَظُها يا اللهُ. مِنْ كُلِّ قَلبِي دَعَوتُ، فَاسْتَجِبْ لِي!

Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.

146 د َعَوتُكَ إلَى عَونِي فَأنقِذْنِي، لِكَي أحفَظَ عَهدَكَ.

Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

147 ب َكَّرْتُ لِلصَّلاةِ إلَيكَ، عَلَى كَلِمَتِكَ أعتَمِدُ.

Предварих зората с викането си; На твоите думи уповавах.

148 ب اكِراً صَحَوْتُ قَبلَ الفَجرِ، لِكَي أتَأمَّلَ كَلِمَتَكَ.

Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.

149 ا ستَمِعْ إلَيَّ حَسَبَ مَحَبَّتِكَ، وَبِعَدلِكَ أحيِنِي يا اللهُ.

Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

150 ا لأشرارُ المُتَآمِرُونَ يَدنُونَ، عَنْ تَعالِيمِكَ ابتَعَدُوا.

Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.

151 أ مّا أنتَ، يا اللهُ ، فَقَرِيبٌ وَوَصاياكَ حَقَّةٌ وَمَوثُوقَةٌ.

Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

152 و َأنا تَعَلَّمتُ مُنذُ زَمَنٍ بَعِيدٍ عَنْ شَهاداتِكَ، أنَّكَ إلَى الأبَدِ تَحفَظُها. — ر —

Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.

153 ا نظُرْ إلَى مُعاناتِي وَأنقِذْنِي، لأنِّي لَمْ أنسَ تَعالِيمَكَ.

Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.

154 ح ارِبْ حَربِي وَافدِنِي. أَحيِنِي بِحَسَبِ كَلِمَتِكَ.

Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.

155 ب َعِيدٌ هُوَ الخَلاصُ عَنِ الأشرارِ لأنَّهُمْ لا يُحاوِلُونَ حَتَّى أنْ يُطِيعُوا شَرائِعَكَ.

Избавлението е далеч от Нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.

156 ع َظِيمَةٌ هِيَ مَراحِمُكَ يا اللهُ ، فَأحْيِنِي بِعَدلِكَ.

Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.

157 أ عداءٌ كَثِيرُونَ يَضطَهِدُونَنِي، أمّا أنا فَلَمْ أضِلَّ عَنْ عَهدِكَ.

Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

158 أ رَى الخَوَنَةَ الَّذِينَ لا يَحفَظُونَ كَلِمَتَكَ، فَأرفُضُهُمْ!

Като видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.

159 ا نظُرْ كَمْ أحبَبتُ وَصاياكَ. فَأحْيِنِي حَسَبَ رَحمَتِكَ.

Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

160 م ُنذُ البَدءِ كَلامُكَ يُتَّكَلُ عَلَيهِ، وَأحكامُكَ العادِلَةُ إلَى الأبَدِ مَوثُوقَةٌ! — ش —

Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.

161 ب ِلا سَبَبٍ هاجَمَنِي قادَةٌ أقوِياءُ، أمّا أنا فَلا أخافُ إلّا وَصاياكَ.

Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.

162 ت ُفَرِّحُنِي كَلِمَتُكَ، كَما يَفرَحُ مَنْ وَجَدَ كَنْزاً عَظِيماً.

Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.

163 ا لأكاذِيبَ أُبغِضُها وَأحتَقِرُها، أمّا تَعالِيمُكَ فَأُحِبُّها.

Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.

164 س َبعَ مَرّاتٍ فِي اليَومِ أُسَبِّحُكَ عَلَى أحكامِكَ المُنصِفَةِ.

Седем пъти на ден Те хваля, За твоите праведни съдби.

165 ي َنعَمُ مُحِبُّو تَعالِيمِكَ بِسَلامٍ عَظِيمٍ، وَما مِنْ شَيءٍ يَهزِمُهُمْ.

Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.

166 خ َلاصَكَ، يا اللهُ ، أنتَظِرُ، وَبِما أمَرْتَ أعمَلُ.

Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.

167 ع َهدَكَ حَفِظتُهُ، وَأنا كَثِيراً أُحِبُّهُ.

Душата ми опази Твоите сведетелства; И аз ги любя твърде много.

168 ح َفِظتُ وَصاياكَ وَعَهدَكَ، وَها حَياتِي مَكشُوفَةٌ أمامَكَ. — ت —

Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.

169 ل َيتَكَ، يا اللهُ ، تَنتَبِهُ إلَى تَرنِيمَتِي الفَرِحَةِ. أعطِنِي فَهماً كَوَعدِكَ.

Тав. Нека стигне викането ми пред тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

170 ل َيتَكَ تَنتَبِهُ إلَى صَلاتِي. أنقِذْنِي بِحَسَبِ وَعدِكَ.

Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

171 ت َفِيضُ شَفَتايَ بِتَرانِيمِ التَّسبِيحِ، لأنَّكَ تُعَلِّمُنِي شَرائِعَكَ.

Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

172 أ عِنِّي فَاسْتَجِيبَ لِكَلامِكَ، فَكُلُّ وَصاياكَ صائِبَةٌ.

Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

173 ت َهَيَّأْ لِمَعُونَتِي لأنِّي اختَرتُ أنْ أُطِيعَ وَصاياكَ.

Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

174 ش َوقِي هُوَ إلَى خَلاصِكَ يا اللهُ. وَبِتَعلِيمِكَ أتَلَذَّذُ.

Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

175 أ حْيِنِي فَتُسَبِّحَكَ نَفسِي. فَرائِضُكَ عَونِي.

Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

176 إ نْ تُهتُ كَخَرُوفٍ ضالٍّ، فَتَعالَ يا اللهُ، وَجِدْ عَبدَكَ، فَأنا لَمْ أنْسَ وَصاياكَ.

Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.