1 و َقالَ داوُدُ لِكُلِّ الجَماعَةِ: «ابْنِي سُلَيْمانَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ صَغِيرٌ وَغَضٌّ، أمّا مَهَمَّتُهُ فَكَبيرَةٌ، لِأنَّ الهَيكَلَ لَنْ يُبْنَى لِبَشَرٍ، وَإنَّما للهِ.

Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

2 ب َذَلْتُ كُلَّ جَهْدِي فِي الإعدادِ لِبَيتِ إلَهِي. ذَهَباً لِصُنْعِ أغراضٍ مِنْ ذَهَبٍ، وَفِضَّةً لِصُنْعِ أغراضٍ مِنْ فِضَّةٍ، وَنُحاساً لِصُنْعِ أغراضٍ نُحاسِيَّةٍ، وَحَدِيداً لِصُنْعِ أغراضٍ حَدِيدِيَّةٍ، وَخَشَباً لِصُنْعِ أغراضٍ خَشَبِيَّةٍ، وَحِجارَةَ الجَزَعِ وَحِجارَةً لِتَزيِينِ الإطاراتِ، وَالحِجارَةَ المُلَوَّنَةَ، وَكُلِّ أنواعِ الحِجارَةِ الثَّمِينَةِ، وَالرُّخامِ بِكَمِّيّاتٍ كَبِيرَةٍ.

Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, желязото за железните вещи, и дърветата за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

3 و َفَضلاً عَنْ ذَلِكَ فَإنِّي أُكَرِّسُ كَنزِيَ الخاصَّ مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ لِبَيتِ إلَهِي، وَها أنا الآنَ أُعطِيهِ لِبَيتِ إلَهِي، بِالإضافَةِ إلَى كُلِّ ما أعدَدْتُهُ لِلبَيتِ المُقَدَّسِ:

При това, понеже утвърдиха сърцето към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

4 ث َلاثَةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الذَّهَبِ النَقِيِّ، مِنْ أُوفِيرَ، وَسَبعَةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ المُصَفّاةِ مِنْ أجلِ تَغْشِيَةِ جُدْرانِ الغُرَفِ.

а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

5 ذ َهَباً لِصُنْعِ الأغراضِ الذَّهَبِيَّةِ، وَفِضَّةً لِصُنْعِ الأغراضِ الفِضِّيَّةِ، وَلِكُلِّ العَمَلِ الَّذِي سَيَقُومُ بِهِ الصُّنّاعُ الماهِرُونَ. فَمَنْ سَيُعطِي بِسَخاءٍ بِتَكرِيسِ نَفسِهِ للهِ اليَومَ؟»

златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

6 ح ِينَئِذٍ، أعطَى بِسَخاءٍ رُؤَساءُ العائِلاتِ، وَرُؤَساءُ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، وَرُؤَساءُ الآلافِ وَالمِئاتِ وَالمَسؤُولُونَ عَنْ عَمَلِ المَلِكِ.

Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

7 و َقَدَّمُوا مِنْ أجلِ خِدْمَةِ بَيتِ اللهِ خَمْسَةَ آلافِ قِنْطارٍ وَعَشْرِةَ آلافِ دِرْهَماً مِنَ الذَّهَبِ، وَعَشْرِةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ، وَثَمانِيَةَ عَشَرَ قِنْطاراً مِنَ البرُونْزِ، وَمِئَةَ ألفِ قِنْطارٍ مِنَ الحَدِيد.

и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

8 و َكُلُّ مَنْ لَدَيهِ أحجارٌ كَرِيمَةٌ، أعطاها لِخَزْنَةِ بَيتِ اللهِ لِتَكُونَ تَحتَ تَصَرُّفِ يَحِيئِيلَ الجَرشُونِيِّ.

И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

9 و َابتَهَجَ الشَّعبُ بِإسْهاماتِهِمُ السَّخِيَّةِ، لِأنَّهُمْ أعطُوا بِقَلْبٍ سَلِيمٍ للهِ. وَابتَهَجَ المَلِكُ داوُدُ ابتِهاجاً عَظِيماً أيضاً. صَلاةُ داوُد

Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цялото сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

10 ث ُمَّ حَمَدَ داوُدُ اللهَ أمامَ الجَماعَةِ كُلِّها وَقالَ: «لَكَ الحَمْدُ يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ أبِينا، مِنَ الأزَلِ وَإلَى الأبَدِ!

Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

11 ل َكَ يا رَبُّ العَظَمَةُ وَالقُوَّةُ وَالمَجدُ وَالبَهاءُ وَالجَلالُ، لِأنَّ لَكَ كُلَّ ما فِي السَّماءِ وَعَلَى الأرْضِ. لَكَ يا اللهُ السِّيادَةُ وَالتَّعظِيمُ كَسَيِّدٍ أعلَى فَوقَ الجَمِيعِ.

Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

12 ا لثَّرَواتُ وَالغِنَى هِيَ مِنكَ، وَأنتَ تَحكُمُ فَوقَ الجَمِيعِ. القُوَّةُ وَالجَبَرُوتُ لَكَ. وَأنتَ مَنْ يَقدِرُ أنْ يَرفَعَ وَيقوِّي الجَمِيعَ.

Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е магъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

13 و َالآنَ، يا إلَهَنا، نُقَدِّمُ لَكَ شُكرَنا وَنُسَبِّحُ اسْمَكَ المَجِيدَ.

Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

14 ل َكِنْ مَنْ أنا، وَمَنْ هُوَ شَعبِي، لِكَي نُعطِيَ بِهَذا السَّخاءِ؟ لِأنَّ كُلَّ شَيءٍ مِنْكَ، وَمِنْ يَدِكَ أعْطَيناكَ.

Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето славно име.

15 ف َنَحنُ غُرَباءُ أمامَكَ، وَنُزَلاءُ كَآبائِنا. حَياتُنا عَلَى الأرْضِ أشْبَهُ بِظِلِّ عابِرٍ، وَبِلا رَجاءٍ.

Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

16 ي ا إلَهَنا ، هَذِهِ الثَّرْوَةُ الَّتِي جَمَعْناها لِنَبْنِيَ بَيتاً لاسْمِكَ القُدُّوسِ هِيَ مِنْ يَدِكَ، وَهِيَ كُلُّها لَكَ.

Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

17 و َأنا أعرِفُ يا إلَهِي، أنَّكَ تَفحَصُ القَلْبَ وَتُسَرُّ بِالدَّوافِعِ المُستَقِيمَةِ. وَقَدْ قَدَّمْتُ كُلَّ هَذِهِ الأشْياءِ بِدافِعٍ سَلِيمٍ. وَقَدْ رَأيتُ الآنَ شَعبَكَ الحاضِرَ هُنا وَهُوَ يُعطِي بِفَرَحٍ لَكَ.

И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

18 ي ا اللهُ ، أنْتَ إلَهُ آبائِنا إبْراهِيمَ وَإسْحَاقَ وَيَعقُوبَ. فاحفَظْ إلَى الأبَدِ هَذِهِ النَّوايا السَّلِيمَةَ فِي قُلُوبِ شَعبِكَ. وَوَجِّهْ قُلُوبَهُمْ نَحوَكَ.

Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

19 و َأعطِ سُلَيْمانَ ابْنِي قَلْباً سَلِيماً لِكَي يُراعِي وَصاياكَ وَأحْكامَكَ وَفَرائِضَكَ، وَلِكَي يَعمَلَ بِها كُلِّها وَيَبنِي الهَيكَلَ الَّذِي أعدَدْتُ لَهُ.»

и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

20 ث ُمَّ قالَ داوُدُ لِلجَماعَةِ كُلِّها: «احْمَدُوا إلَهَكَمْ.» فَحَمَدَتِ الجَماعَةُ كُلُّها اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ. وَخَرُّوا وَسَجَدُوا فِي حَضرَةِ اللهِ وَالمَلِكِ. مَسْحُ سُلَيْمانَ مَلِكاً

Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

21 و َفِي اليَومِ التّالِي ذَبَحُوا ذَبائِحَ للهِ ، وَقَدَّمُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ ، ألفَ ثَوْرٍ، وَألفَ كَبْشٍ، وَألفَ حَمَلٍ، مَعَ تَقدِماتِ الشَّرابِ، وَذَبائِحَ بِكَثْرَةٍ عَنْ كُلِّ إسْرائِيلَ.

И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

22 و َأكَلُوا وَشَرِبُوا فِي حَضرَةِ اللهِ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ بِفَرَحٍ عَظِيمٍ. وَنَصَّبُوا سُلَيْمانَ بْنَ داوُدَ مَلِكاً ثانِيَةً، وَمَسَحُوهُ رَئِيساً، وَمَسَحُوا صادُوقَ كاهِناً.

и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Соломона за свещеник.

23 ف َجَلَسَ سُلَيْمانُ عَلَى عَرشِ شَعبِ اللهِ مَلِكاً خَلَفاً لِأبِيهِ داوُدَ، فَنَجَحَ وَأطاعَتْهُ كُلُّ إسْرائِيلَ.

Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

24 و َقَدْ وَعَدَ القادَةُ، وَالمُحارِبُونَ، وَكُلُّ أنبِياءِ المَلِكِ داوُدَ بِأنْ يَكُونُوا مُخلِصِينَ لِلمَلِكِ سُلَيْمانَ.

Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

25 و َرَفَعَ اللهُ سُلَيْمانَ كَثِيراً أمامَ كُلِّ إسْرائِيلَ. وَمَنَحَهُ جَلالاً مَلَكِيّاً لَمْ يُتَحْ قَطُّ مِثلُهُ لِمَلِكٍ عَلَى إسْرائِيلَ. وَفاةُ داوُد

И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

26 ك انَ داوُدُ بْنُ يَسَّى مَلِكاً عَلَى كُلِّ إسْرائِيلَ.

Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

27 و َبَلَغَتْ مُدَّةُ حُكمِهِ أربَعِينَ سَنَةً. حَكَمَ سَبْعَ سَنَواتٍ فِي حَبْرُونَ، وَثَلاثاً وَثَلاثِينَ سَنَةً فِي القُدسِ.

И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години7 седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

28 و َماتَ وَهُوَ طاعِنٌ فِي السِّنِّ، وَقَدْ شَبِعَ مِنَ العُمْرِ وَالثَّرَواتِ وَالكَرامَةِ. ثُمَّ خَلَفَهُ ابنُهُ سُلَيْمانُ.

И умря в честите старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

29 و َتارِيخُ المَلِكِ داوُدُ، مِنْ أوَّلِهِ إلَى آخِرِهِ، مُدَوَّنٌ فِي سِجِلّاتِ صَمُوئِيلَ الرّائِي، وَفِي سِجِلّاتِ النَّبِيِّ ناثانَ، وَفِي سِجِلّاتِ جادَ الرّائِي.

А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

30 و َهُوَ مُسَجَّلٌ مَعَ سَرْدٍ وافٍ لأحداثِ حُكمِهِ وَقُوَّتِهِ، وَالأحداثِ الَّتِي أثَّرَتْ فِيهِ، وَفِي إسْرائِيلَ، وَفِي مَمالِكِ جَميعِ البِلادِ الأُخرَى.

с всичките събития на царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на околните страни.