1 ف اذْكُرْ خالِقَكَ فِي أيَّامِ شَبابِكَ، قَبلَ أنْ تُداهِمَكَ سَنَواتُ الشَّيخُوخَةِ الصَّعْبَةِ. لِأنَّكَ حِينَئِذٍ، سَتَقُولُ: «أينَ سَعادَتِي؟»

И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

2 ق َبلَ أنْ يَأْتِيَ زَمَنٌ تُظلِمُ فِيهِ الشَّمْسُ وَالقَمَرُ وَالنُّجُومُ لَكَ، وَتَتَكاثَرُ الغُيُومُ بَعدَ المَطَرِ.

Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3 ح ِينَئِذٍ، سَتَفقِدُ ذِراعاكَ قُوَّتَهُما. وَتَضعُفُ رِجلاكَ وَتَنحَنِيانِ. تَضعُفُ أسْنانُكَ وَتَتَساقَطُ. وَيَكِلُّ نَظَرُكَ.

Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 ي َضعُفُ سَمْعُكَ فَلا تَقدِرَ أنْ تَسْمَعَ أصواتَ المَطاحِنِ، أوْ غِناءَ النِّساءِ. لَكِنَّكَ سَتَصْحُو عَلَى صَوْتِ عُصفُورٍ!

Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

5 ا لمُرتَفَعاتُ سَتُخِيفُكَ. وَكُلُّ حَجَرٍ فِي الطَّرِيقِ، مَهما صَغُرَ، يُعْثِرُكَ. سَيَبْيَضُّ شَعْرُكَ. وَتَجُرُّ قَدَمَيكَ بِتَثاقُلٍ، وَتَفقِدُ شَهِيَّتَكَ. ثُمَّ تَذهَبُ إلَى بَيتِكَ الأبَدِيِّ. وَيَنُوحُ عَلَيكَ النّادِبُونَ وَهُمْ يَحمِلُونَكَ إلَى القَبْرِ. المَوت

Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

6 ا ذْكُرْ خالِقَكَ قَبلَ أنْ يَنقَطِعَ حَبلُ الفِضَّةِ، وَيَتَحَطَّمُ إناءُ الذَّهَبِ، وَتَنكَسِرُ حَياتُكَ مِثلَ جَرَّةٍ عِنْدَ بِئرٍ، أوْ كَحَجَرٍ يُغَطِّي بابَ بِئرٍ فَيَسقُطُ فِي داخِلِها.

Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7 ح ِينَئِذٍ، يَعُودُ جَسَدُكَ إلَى التُّرابِ الَّذِي جاءَ مِنْهُ، وَتَعُودُ الرُّوحُ إلَى اللهِ الَّذِي جاءَتْ مِنْهُ.

И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

8 ك ُلُّ شَيءٍ زائِلٌ وَبِلا مَعْنَى، يَقُولُ المُعَلِّمُ، الكُلُّ زائلٌ! الخُلاصَة

Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9 ك انَ المُعَلِّمُ حَكِيماً. بِحِكمَتِهِ عَلَّمَ الشَّعبَ. وَزَنَ أُمُورَ الحَياةِ وَدَرَسَ وَفَتَّشَ، وَجَمَعَ أمثالاً وَحِكَماً كَثيرَةً.

и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10 ا جتَهَدَ المُعَلِّمُ أنْ يَجِدَ الكَلِماتِ المُناسِبَةَ. فَكَتَبَ تَعالِيمَ مُستَقِيمَةً وَجَدِيرَةً بِالثِّقَةِ.

Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11 ك َلامُ الحُكَماءِ مُؤَشِّرٌ إلَى الطَّرِيقِ القَوِيمِ. هُوَ أشْبَهُ بِأوْتادٍ مُمَكَّنَةٍ لا تُقلَعُ. وَلَهُ كُلَّهُ مَصدَرٌ واحِدٌ، هُوَ اللهُ الرّاعِي.

Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12 ف َادرُسْ يا ابْنِي هَذِهِ التَّعالِيمَ. لَكِنِ احتَرِسْ مِنَ الكُتُبِ الأُخرَى. فَالنّاسُ يَكتُبُونَ كُتُباً لا حَصْرَ لَهُا. وَدِراسَتُها كُلُّها أمْرٌ مُتعِبٌ جِدّاً.

А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13 و َالآنَ ما هِيَ خُلاصَةُ هَذا الكِتابِ كُلِّهِ؟ اتِّقِ اللهَ وَاحِفظْ وَصاياهُ. فَهَذا هُوَ القَصْدُ الَّذِي خُلِقَ الإنْسانُ مِنْ أجلِهِ.

Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

14 و َسَيُحاسِبُ اللهُ النّاسَ جَمِيعاً بِحَسَبِ أعمالِهِمْ – حَتَّى الخَفِيَّةِ مِنْها – إنْ كانَتْ خَيراً أوْ شَرَّاً.

Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.