1 ل َمْ يَكُنْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَلِكٌ عَلَى إسْرائِيلَ. وَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَتْ قَبِيلَةُ دانَ تَسْعَى لِلحُصُولِ عَلَى أراضٍ تَسْكُنُ فِيها. إذْ لَمْ تَكُنْ حَتَّى ذَلِكَ الوَقْتِ قَدْ خُصِّصَتْ أراضٍ لَها بَينَ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се зесели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

2 ف َأرْسَلَ الدّانِيُّونَ خَمْسَةَ رِجالٍ شُجعانٍ مِنْ كُلِّ قَبِيلَتِهِمْ، مِنْ صُرْعَةَ وَمِنْ أشْتَأُولَ لِيَتَفَحَّصُوا الأرْضَ وَيَستَكشِفُوها، وَقالُوا لَهُمْ: «اذْهَبُوا وَاستَكشِفُوا الأرْضَ!» فَذَهَبُوا إلَى مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، حَتَّى وَصَلُوا إلَى بَيتِ مِيخا، فَباتُوا لَيلَتَهُمْ هُناكَ.

И Данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

3 و َبَينَما هُمْ فِي بَيتِ مِيخا، مَيَّزُوا لَهجَةَ الَّلاوِي الشّابِ، فَذَهَبُوا إلَيهِ وَسَألُوهُ: «مَنْ أحضَرَكَ إلَى هُنا؟ وَماذا تَفعَلُ فِي هَذا المَكانِ؟ وَماذا لَكَ فِيْهِ؟»

защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

4 ف َقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ فَعَلَ مِيخا كَذا وَكَذا لِي وَوَظَّفَنِي، فَصِرْتُ كاهِنَهُ.»

А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

5 ف َقالُوا لَهُ: «اسْتِفسِرْ مِنَ اللهِ لِكَي تَعرِفَ إنْ كُنّا سَنَنجَحُ فِي مَسعانا.»

И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

6 ف َقالَ الكاهِنُ لَهُمْ: «اذْهَبُوا بِسَلامٍ، فَاللهُ ساهِرٌ عَلَى مَسعاكُمْ.»

А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

7 ف َذَهَبَ الرِّجالُ الخَمسَةُ. وَلَمّا وَصَلُوا إلَى لايِشَ، رَأَوْا الشَّعبَ هُناكَ ساكِنِينَ بِأمانٍ حَسَبَ حُكْمِ الصَّيدُونِيِّينَ. كانُوا يَسكُنُونَ فِي هُدُوءٍ وَطُمَأْنِينَةٍ، وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُفسِدُ فِي الأرْضِ، وَلا حاكِمٌ ظالِمٌ. وَكانُوا بَعِيدِينَ عَنِ الصَّيدُونِيِّينَ، وَلَمْ تَكُنْ بَيْنَهُمْ وَبَيْنَ أرامَ مُعاهَدَةٌ.

Тогава петимата мъже тръгнаха: и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нищо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

8 ف َجاءُوا إلَى أقرِبائِهِمْ فِي صُرْعَةَ وَأشْتَأُولَ، فَسَألَهُمْ أقرِباؤُهُمْ: «ماذا لَدَيكُمْ مِنْ أخبارٍ؟»

Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво ще кажете вие?

9 ف َقالُوا: «قُومُوا نَذْهَبْ لِنَهجُمَ عَلَيهِمْ. فَقَدْ رَأينا الأرْضَ وَهِيَ جَيِّدَةٌ جِدّاً. ألَنْ تَفعَلُوا شَيئاً؟ لا تَتَباطَأُوا، بَلِ ادخُلُوا الأرْضَ وَامتَلِكُوها.

А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие още седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

10 ع ِندَما تَذْهَبُونَ، سَتَأْتُونَ إلَى شَعبٍ مُطمَئِنٍّ، وَالأرْضُ مَفتُوحَةٌ أمامَكُمْ، إذْ ضَمِنَ اللهُ لَكُمُ السَّيطَرَةَ عَلَيها. هِيَ مَكانٌ فِيهِ مِنْ كُلِّ خَيراتِ الأرْضِ.»

Като от дете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

11 ف انطَلَقَ سِتُّ مِئَةِ رَجُلٍ مِنْ قَبِيلَةِ دانَ مُسَلَّحِينَ لِلحَرْبِ، مِنْ صُرْعَةَ وَأشْتَأُولَ.

И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестотин мъже препасани с войнишки оръжия.

12 و َذَهَبُوا وَخَيَّمُوا عِنْدَ قَرْيَةِ يَعارِيمَ فِي يَهُوذا. وَلِهَذا سُمِّيَ ذَلِكَ المَكانُ «مُخَيَّمَ دانَ» حَتَّى يَومِنا هَذا. وَهِيَ تَقَعُ إلَى الشَّرْقِ مِنْ قَرْيَةِ يَعارِيمَ.

И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

13 و َمِنْ مُخَيَّمِ دانَ، عَبَرُوا إلَى مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، وَجاءُوا إلَى بَيتِ مِيخا.

И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

14 ث ُمَّ تَكَلَّمَ الرِّجالُ الخَمْسَةُ الَّذِينَ سَبَقَ أنْ ذَهَبُوا لاستِكْشافِ الأرْضِ، وَقالُوا لِأقرِبائِهِمْ: «هَلْ تَعلَمُونَ أنَّهُ يُوجَدُ فِي هَذِهِ البُيُوتِ ثَوبٌ كَهَنُوتِيٌّ وَأصنامٌ بَيتِيَّةٌ وَوَثَنٌ مَسبُوكٌ مِنْ مَعدَنٍ؟ فَقَرِّرُوا الآنَ ما يَنْبَغِي أنْ تَفعَلُوهُ.»

Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има един и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

15 ف انعَطَفُوا إلَى ذَلِكَ الاتِّجاهِ. وَجاءُوا إلَى بَيتِ الَّلاوِي الشّابِّ، بَيتِ مِيخا. وَألقَوْا عَلَيهِ التَّحِيَّةَ.

И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (ще каже, в Михеевата къща) и ги поздравиха.

16 و َكانَ الرِّجالُ الدّانِيُّونَ المُسَلَّحُونَ السِّتُّ مِئَةٍ واقِفِينَ عِندَ مَدخَلِ البَوّابَةِ.

И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

17 ف َدَخَلَ الرِّجالُ الخَمسَةُ الَّذِينَ سَبَقُوا أنِ اسْتَكْشَفُوا الأرْضَ، وَأخَذُوا التِّمثالَ المَسبُوكَ وَالثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ. وَكانَ الكاهِنُ واقِفاً عِندَ مَدْخَلِ البَوّابَةِ مَعَ الرِّجالِ السِّتِّ مِئَةٍ المُسَلَّحِينَ لِلحَرْبِ.

Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

18 ف َلَمّا دَخَلَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ بَيتَ مِيخا، وَأخَذُوا الصَّنَمَ وَالثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ وَالتِّمثالَ المَسبُوكَ، قالَ الكاهِنُ لَهُمْ: «ما الَّذِي تَفعَلُونَهُ؟»

И като влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

19 ف َقالُوا لَهُ: «اصْمِتْ! أَغْلِقْ فَمَكَ وَتَعالَ مَعَنا، وَكُنْ أباً وَكاهِناً لَنا. أتُفَضِّلُ أنْ تَكُونَ كاهِناً لِبَيتِ رَجُلٍ واحِدٍ عَلَى أنْ تَكُونَ كاهِناً لِقَبِيلَةٍ وَعَشِيرَةٍ فِي إسْرائِيلَ؟»

А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

20 ف َسُرَّ الكاهِنُ بِهَذا الكَلامِ، وَأخَذَ الثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ وَالصَّنَمَ، وَمَضَى مَعَهُمْ.

На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

21 ف َاسْتَدارُوا وَمَضَوا فِي طَرِيقِهِمْ، وَوَضَعُوا صِغارَهُمْ وَمَواشِيهِمْ وَمُمْتَلَكاتِهِمْ فِي المُقَدِّمَةِ.

И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

22 و َكانُوا بَعِيدِينَ جِدّاً عَنْ بَيتِ مِيخا عِندَما اسْتُدعِيَ الرِّجالُ السّاكِنُونَ فِي البُيُوتِ قُرْبَ بَيتِ مِيخا، لَكِنَّهُمْ أدرَكُوا الدّانِيِّينَ.

Когато се бяха отдалечили Михеевата къща, човеците от къщата съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

23 و َنادُوا عَلَى الدّانِيِّينَ، فَالْتَفَتَ الدّانِيُّونَ وَقالُوا لِمِيخا: «ما لَكَ قَدِ اسْتَدعَيتَ رِجالَكَ؟»

И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

24 ف َقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ أخَذْتُمْ آلِهَتِي الَّتِي صَنَعْتُها وَكاهِنِي وَغادَرْتُمْ. فَماذا تَبَقَّى لِي؟ وَكَيفَ تَقُولُونَ لِي: ‹ما لَكَ؟›»

А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми става? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

25 ف َقالَ لَهُ الدّانِيُّونَ: «لا تَرفَعْ صَوتَكَ بَيننا، وَإلّا هاجَمَكَ رِجالٌ غاضِبُونَ، وَقَتَلُوكَ أنتَ وَأهلَ بَيتِكَ.»

А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ни нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

26 ث ُمَّ مَضَى الدّانِيُّونَ فِي طَرِيقِهِمْ. فَلَمّا رَأى مِيخا أنَّهُمْ أقوَى مِنْهُ، عادَ إلَى بَيتِهِ.

И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

27 و َهَكَذا أخَذَ الدّانِيُّونَ ما صَنَعَهُ مِيخا، وَأخَذُوا كاهِنَهُ. وَجاءُوا إلَى لايِشَ حَيثُ يَسْكُنُ شَعبٌ مُسالِمٌ مُطمَئِنٌّ، وَقَتَلُوهُمْ بِسُيُوفِهِمْ، وَأحرَقُوا المَدِينَةَ.

Те, прочее, взеха това, що бе направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при людете спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

28 و َلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُنقِذُهُمْ، لِأنَّهُمْ بَعِيدِينَ عَنْ صَيدُونَ. وَلَمْ تَكُنْ بَينَهُمْ وَبَينَ أرامَ أيَّةُ مُعاهَدَةٍ. وَكانَتِ المَدِينَةُ فِي الوادِي الَّذِي يَعُودُ إلَى بَيْتِ رَحُوبَ. وَأعادُوا بِناءَ المَدِينَةِ، وَاستَقَرُّوا فِيها.

И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха изново и се зеселиха в него.

29 و َسَمُّوا المَدِينَةَ دانَ عَلَى اسْمِ جَدِّهِمْ دانَ بنِ يَعقُوبَ. وَلَكِنَّ اسْمَ المَدِينَةِ الأصلِيَّ هُوَ لايِشُ.

И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

30 ث ُمَّ نَصَبَ الدّانِيُّونَ الصَّنَمَ لِأنفُسِهِمْ. وَخَدَمَ يُوناثانُ بْنُ جَرشُومَ بْنُ مُوسَى، وَأولادُهُ كَكَهَنَةٍ لِعَشِيرَةِ الدّانِيِّينَ حَتَّى سُبْيَ بَنوْ إسْرائِيلَ مِنَ أرْضِهِمْ.

Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.

31 و َهَكَذا نَصَبُوا لِأنفُسِهِمِ الصَّنَمَ الَّذِي صَنَعَهُ مِيخا، طَوالَ المُدَّةِ الَّتِي كانَ فِيها بَيْتُ اللهِ فِي شِيلُوهَ.

Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.