1 ب ِآذانِنا سَمِعنا يا اللهُ. آباؤُنا حَكُوا لَنا، حَدَّثُونا عَنْ أعمالِكَ الَّتِي عَمِلْتَ فِي أيّامِهِمْ مُنذُ القَدِيمِ.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 ط َرَدْتَ الأُمَمَ الوَثَنِيَّةَ بِيَدِكَ قَلَعْتَهُمْ مِنَ الأرْضِ وَأعطَيتَها لَنا.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 أ خبَرُونا أنَّ سُيُوفَهُمْ وَقُوَّةَ سَواعِدِهُمْ لَمْ تَضمَنْ لَهُمُ النَّصرَ وَالأرْضَ. بَلْ قُوَّتُكَ وَحُضُورُكَ صَنَعا ذَلِكَ، لأنَّكَ رَضِيتَ عَنهُمْ.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 أ نتَ مَلِكِي يا اللهُ. فَمُرْ بانتِصارِ يَعقُوبَ.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 ب اسمِكَ وَقُوَّتِكَ نَطرَحُ مَنْ يُقاوِمُونَنا أرْضاً وَنَدُوسُهُمْ.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 ل أنِّي لا أَتَّكِلُ عَلَى قَوسِي، وَسَيفِي لا يَنصُرُنِي.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 ب لْ أنتَ، أنتَ تَنصُرُنا عَلَى أعدائِنا. أنتَ مَنْ يُخزِي كارِهِينا!

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 س َبَّحْنا اللهَ طَوالَ اليَومِ، وَإلَى الأبَدِ نُسَبِّحُ اسْمَكَ. سِلاهْ

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 ل َكِنَّكَ تَخَلَّيْتَ عَنّا وَأخْزَيْتَنا. وَرَفَضتَ أنْ تَخْرُجَ إلَى الحَرْبِ مَعَنا!

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 ج َعَلْتَنا نَفِرُّ مِنْ أمامِ العُدُوِّ، فَأخَذَ مُبغِضُونا الغَنائِمَ.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 ج َعَلْتَنا كَغَنَمٍ لِلذَّبحِ، وَشَتَّتَّنا بَينَ الغُرَباءِ!

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 ب ِعْتَ شَعبَكَ كَالعَبِيدِ بِثَمَنٍ زَهِيدٍ! وَلَمْ تَسْعَ لِرَفْعِ ثَمَنِهِمْ!

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 ر َأى جِيرانُنا ما فَعَلْتَ بِنا، وَها هُمْ يَهزَأُونَ بِنا وَعَلَينا يَضحَكُونَ!

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 ج َعَلْتَنا أُضحُوكَةً عِندَ الشُّعُوبِ المُجاوِرَةِ. يَستَهزِئُونَ بِنا وَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 أ ُواجِهُ خِزْيِي طَوالَ اليَومِ فَأُغَطِّي وَجهِي،

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 ع ِندَ سُخْرِيَةِ وَإهانَةِ العَدُوِّ السّاعِي إلَى الانتِقامِ مِنِّي.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 أ نتَ فَعَلْتَ هَذا كُلَّهُ يا اللهُ، رُغْمَ أنَّنا ما نَسَيناكَ وَلَمْ نَكسِرْ عَهدَكَ.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 ل َمْ نُبعِدْ قُلُوبَنا عَنكَ! وَلا تَوَقَّفنا عَنِ السَّيرِ وَراءَكَ!

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 ل َكِنَّكَ سَحَقتَنا فِي أرْضِ الأفاعِي، وَغَطَّيْتَنا بِظُلمَةٍ حالِكَةٍ كَالمَوتِ.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 ل َو نَسِينا اسْمَ إلَهِنا وَرَفَعْنا أيدِينا بِالدُّعاءِ لإلَهٍ مُزَيَّفٍ،

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ف َسَتَعلَمُ ذَلِكَ، لأنَّكَ تَعرِفُ أسرارَ قُلُوبِنا.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 ل انَّنا مِنْ أجلِكَ نُواجِهُ خَطَرَ المَوتِ طَوالَ النَّهارِ. وَنَحنُ مَحسُوبُونَ كَغَنَمٍ لِلذَّبحِ.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 ا ستَيقِظْ، لِماذا تَنامُ يا رَبُّ؟ قُمْ وَلا تَترُكنا إلَى الأبَدِ!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 ل ِماذا تَختَفِي عَنّا؟ لا تَتَجاهَلْ مُعاناتَنا وَاضطِهادَنا.

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 إ لَى الوَحلِ دُفِعَتْ نُفُوسُنا وَبُطُونُنا التَصَقَتْ فِي التُّرابِ.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 ق ُمْ، سارِعْ إلَى عَونِنا، أنقِذْنا بِسَبَبِ رَحْمَتِكَ الدّائِمَةِ.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.